ПАК ТЪПО, СКЪПО, СМЕШНО И НЕНУЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НСИ!

https://svobodnoslovo.eu/komentar/pak-tapo-skapo-smeshno-i-nenuzhno-izsledvane-na-nsi/142148 SvobodnoSlovo.eu
ПАК ТЪПО, СКЪПО, СМЕШНО И НЕНУЖНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НСИ!

Първо няколко цитата (копи-пекст всичките) от медийни публикации за проведено от НСИ изследване на бюджета на времето на българските граждани.

Вижте и скрийншотите от публикуваната статистическа информация.

Първият цитат: "Изследването е на база анкети сред 3100 души над 10-годишна възраст. Средният брой часове и минути на денонощие, кото хората са отделяли за дадена дейност, е изчислен, като сборыт от времето, изразходвано за нея, се раздели на всички анкетирани лица, независимо дали са извршвали, или не съответната дейност."

Как ви се струва анкетирането на 10-годишни деца (кой ги анкетира, как, кога, къде, знаят ли родителите им, законно ли е и т.н.) и 100-годишни старци и посочването на средна величина от отговорите на база общия им брой?

На мен ми се струва идиотско.

Как ви се струва статистическият извод, че "за работа, образование и домакински задължения на ден се отделят средно малко над 5 часа", значи общо около 5 часа.

Ами тогава работещите по трудов договор, на 8-часов работен ден, не са ли в невъзможност да се трудят?

Как се съчетават статистически двете числа 5 и 8, и какво знание за бюджета на времето ни дава първото число 5 часа?

На мен ми се струва - никакво.

Вторият цитат: "Населението на страната на 10 и повече навършени години отделя за задоволяване на основните си жизнени потребности (сън, хранене и други лични грижи) средно по 12 часа и 28 минути от денонощието. За дейности, свързани с работа, учене и домакински задължения - 5 часа и 28 минути, за свободно време и социален живот - 4 часа и 15 минути, и за пътуване 1 час и 9 минути от денонощието."

Според мен средните числа в изследването са абсурдни, защото ако в рамките на 24-часа в денонощието средно 9-10 часа са за сън, 10-11 за работа и пътуване за работа при заетите лица, установени от НСИ, плюс общо 4 часа за гледане на ТВ и за "за забавление и различни културни дейности", то за учене, за домакински задължения (НСИ сочи за тях двете 5 часа и 28 минути), за свободно време и социален живот (НСИ сочи 4 часа и 15 минути), и за пьтуване (1 час и 9 минути) и др. сякаш не остават часове от въпросните 24 от денонощието, губят се 11-12 часа, няма ги в бюджета ма времето! Де са тези часове?

Нещо в изследването е много сбъркано!

Както винаги при казионния НСИ с неговите 1000-1200 служители.

Трети цитат: "Българите прекарват голяма част от свободното си време пред екран - в гледане на видеа и телевизия. За тази дейност те отделят средно по 2 часа, а други 2 часа - за забавление и различни културни дейности."

Като извадим от 24 часа установените от НСИ 12 часа и 28 минути за сън, хранене хигиена и др. остават 11 ч. 32 мин. От тях 4 часа били за ТВ и за забавление.

Значи, на българина, докато е буден, умит и нахранен, му остават едни никакви 6 часа за работа, за пътуване, за учене, за социални комуникации, абе за всичко останало в човешкия живот.

Според мен@ това може да стане само с груби нарушения на трудови договори и на Кодекса на труда.

Четвърти цитат: "Най-много време за хранене отделят хората на възраст от 15 go 29 навършени години - средно по 2 часа и 20 минути на ден." Близо два часа и половина!

Това време представлява точно 53,3% от времето, то е само 7,5 часа според НСИ, останало на българина след спането, храненето и др. (12,5 часа), след 4-те часа за ТВ и развлечения (общо двете правят 16,5 часа), като за работа, учене, пътуване, комуникации и др. пак не остават никакви бюджетни часове.

Излиза, че в повече от половината си лично време ние се храним; голямо ядене пада!

Защо така ве, другари статистици?

Пети цитат: "Шестото по ред изследване "Бюджет на време на селението", е проведено от Националния статистически институт (НСИ) в периода от 21 март 2022 г. до 21 март 2023 г."

Самото изследване се провежда 367 дни, данните се анализират 520 дни, от март 2023 г. до 3 септември 2024 г.

Как ви се струва този 2,5-годишен изследователско-анализаторски период, множко нали?

В НСИ на големи заплати от бюджета работят хиляди статистици-софиянци, още стотици са наетите временно анкетьори и "изследователи".

Да ви кажа.

Това изследване е по мноооого остаряла комунистическа методика от 60-те години на миналия век, знам я, на проф. Захари Стайков, тя не е на ЕС.

Още през 2001 год, НСИ проведе същото изследване с почти същите резултати, например там това число 12 ч. и 38 мин. беше 12 ч. и 29 мин., същото, и т.н. Подозирам просто преписване с леко преправяне.

НСИ предлага никому ненужни, глупави и смешни данни като: "Женените мъже спят и се хранят със 7 минути повече в сравнение с другите мъже.", което според мен не интересува особено българите и българките.

Без статистически сравнения, например с данни за ЕС и други страни, иследването е тъпо, бесмислено и безполезно.

Странно, но в иследването не се показва никаква динамика на данните, или анализ, защо, например, за 23 години сме удължили съня си с цяла 1 минута, 60 декунди, защо?

В изледването никъде не се отчитат етническите характеристики на българското население.

Нищо не се казва и за времето, отделяно от някои възрастови групи за боледуване и за лечение, за пътувания в чужбина, времето за хазарт, за употреба на наркотици, за секс, за четене на Гошето Господинов, за участие в скандали, за предизборни действия, за партийна активност, за избори (8 за три години), за обсъждане на политиката, за псиване на властта и за много други актуални нашенски теми, свързани с бюджета на времето на българите сега.

Последно, колко струва общо това изследване, какви са хонорарите на хоноруваните, и кои са те?

Нека да знаем кой но баламосва.

акад. Петър Иванов, Демографски институт

Може да бъде изображение с текстово съобщениеМоже да бъде изображение с текстово съобщениеМоже да бъде изображение с текстово съобщение

4 Коментара

Иван Пеев

3 months before

Навремето, в университете, дисциплината за вероятност на събитията, се наричаше "Невероятности и стъкмистика". И до сега е така. Игратас цифрите винаги зависи от политиката. Ще примоня - 1979 - "повишаване на жизнения стандарт", сиренет се повишава с 15%, а билегчето за градски странспорт с 2 ст. Но при съществуваща цена на билета от 4 ст, това е повишение с 50%, оставам настрана въпросът колко сирене и колкобилети са се изразходвали тогава, при масово ползване на обществен транспорт. Колкото до бързината на обобщаване на данните, до 1989 година във всеки окръжен(областен) център имаше териториален изчислителен център, който обощаваше статистическите данни за региона и предоставяше информация за тационално ниво. Сега такива структури няма, вероятно информацията от регионите се придвижва до София с камили, и се пресмята с калкулатор "Елка". Демократично развитие, да го е...

Коментирай

Психодиспансер

3 months before

Гошето Господинов не са го отразили, щото никой не го чете. Той е като новите еднодневки певци и певици, изгрява и много угасва! А тези изследвания изобще не вълнуват българите!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.