ПОЛИТИКАТА Е ИЗКУСТВО, И НЕ Е ЗА ДЪРВАРИ

Случилото се тези дни с партия Възраждане не ме учудва. За съжаление това е резултатът от проблемите, които изложих при напускането си и за които, честно казано, очаквах все пак да намерят някакво решение, макар и да ме отрекоха.

Костадинов не успя да разбере, че политиката е изкуство, в което се иска финес, интуиция и много добро усещане за случващото се. Както казвам, ако влезеш в една стая и веднага не разбереш кой те харесва и кой не, значи не ставаш за политик. През години, докато влезе в парламента Костадинов е разчитал на верни съратници. Пак е имало сътресения, с които се е справил точно по дърварски начин. Много важно качество за един политик е да не си създава насила врагове. А точно това прави Костадинов. Всеки, посочил проблеми или подложил на съмнение негови решения, незабавно е изолиран, оплют и обругаван като предател. Нима не можеше хората да напуснат и без да се превръщат във врагове?

Както и мен ме превърна във враг. Влязох във Възраждане с идеята да помогнем и да се борим за България. Не съм особено голяма фенка на партиите, но повярвах, че Възраждане е нещо различно. И когато напуснах, го направих не защото се беше променила идеята и целите ми, а защото видях вътрешните проблеми, на които никой не иска да намери решение, едноличната власт, отричаща всеки критик и задаващ въпроси, сервилниченето и подмазването на лидера.

Днес видяхме как Костадинов без угризения изхвърли трима депутати от парламентарната група, двама от които без съмнение са изцяло верни на партията - Дренчев и Арангелов. За Русчев нямам наблюдения, не го познавам добре. Дренчев, въпреки, че ме е обиждал, че съм кифла и принцеса, родена със златна лъжица, която изисква внимание, се е опитвал да тушира скандалите между мен и Костадинов и да успокои нещата. С половин уста е признавал, че тези проблеми, за които казвам с кадрите, липсата на програма и план какво да прави, хаотичността, трябва да се решат, но така и не посмя да се опълчи на Костадинов и като орг.секретар да каже, че това наистина трябва да се реши.

И Дренчев и Арангелов и Русчев съм ги виждала на първите редове на протестите. Включително на големият национален протест в София, когато ни пръскаха със сълзотворен газ и арестуваха Костадинов. Двамата организираха хората да отидем до полицията и да направим обществено достояние случващото се.

Днес тези верни свои хора той хвърли на кучетата. Поредните. Както хвърли и мен. Без да се замисли за това колко съм допринесла за каузата и как съм се борила наред с тях. Само защото личното му его беше над България и над партията.

Даде превес на хора, които са интриганти, арогантни и невъзпитани, които успяха да прогонят доста читави хора от партията. Заложи на хора, които доведоха до разпад на партията. Ще спомена само в Пловдив как заради председателят на местната организация тук - депутата-таксиджия, напуснаха десетки хора от партията. В София заложи на Деян Николов, който успя да внесе конфликти в партията и очевидно не успява да сложи граница на амбицията си, включително като пърле пред майка да ходи да дава изявления, още преди партията и лидера да са ги направили.

Ще спомена и злият гений на партията - един зализан депутат, който не пропуска да всява интриги и да настройва Костадинов срещу тези, които не харесва. Ще посоча, че в 47-то Народно събрание ни бяха дали председателско място за комисията по култура и Костадинов предложи Цвета Галунова - възпитано, интелигентно и свястно момиче, олимписка шампионка по шах, с две висши образования, с финес и познания. Цончо Ганев поиска гласуване, като изрази мнение, че той на такива влезли наскоро в партията вяра нямал и открито я унижи пред всички. Както го е правил и с мен, без да прави дори бегли опити да прикрие колко много му се иска да ме няма. Всеки, който Ганев е нарочил, беше изхвърлен от партията или изолиран. Както е и в момента в парламентарната група. Нещата са много по-сериозни, отколкото изглеждат на повърхността, дори и днес.

Възраждане беше една светла идея. Като бял гълъб, който заради личното его и параноя на хора от ръководството, беше окалян и окървавен. Тъжно е заради идеята. Заради усилията и работата на хиляди хора, които се борихме за България и за Възраждане и които бяхме низвергнати заради лично его и битки.

Политиката е изкуство. Изисква финес. Изисква възпитание и усещане. Понякога най-лошият враг е този, който ти ближе подметките, а приятел този, който ти посочва грешките и предлага решения. Аз бях предложила да продължа да им помагам, въпреки че напуснах партията. Видяхте резултата. Превърнаха ме във враг. Както превърнаха във врагове много свои хора, които наистина бяха верни на идеята и на партията.

Ако си дървеняк, не ставаш за политик. Ако си параноик - също.

Елена Гунчева-Гривова