През XX век разположението на силите и партийните полюси бяха следните: левите партии се бореха за по-добра социална защита в обществото, а десните партии се стремяха към намаляване на ролята на държавата и насърчаване на частния сектор. В началото на XXI век обаче левицата започна да се изразява с нова идеология, различна от борбата за намаляване на икономическото неравенство. Това се случи поради няколко причини. Първо, като стрес от комунистическата идеология. Второ, като резултат от нарастването на т.нар. средна класа и постигането на множество социални защити, което обезсмисли борбите на левичарството от миналия век. И трето, най-важното: левите в лицето на Демократическата партия в САЩ бяха усвоени и инструментализирани от транснационалния капитал, от банковия и от бързия техно- и спекулативен капитал за проповядване на неолибералния фундаментализъм, който търси свобода за нарастване на капитала без ограничения от националната власт в различните държави. Така американската левица се разтвори в доктрината на глобализацията, която методично поставя най-важните въпроси на икономическата регулация извън обхвата на националната държава.
Тази политическа линия на наднационални решения, чийто проводник е ЕС, създава изключително напрежение в европейските държави. Да, ще кажете, ама нали представителите на всички държави, депутати, министри, партии на практика гласуват решенията, които ЕС възприема. Така е, и ще бъдете прави. Но това е въпрос от сферата на културната когнитивност. Ние, гражданите на съвременна Европа, искаме да защитим демократичния, хуманния, по-благородния, по-справедливия модел на общество и свят. Затова Европа най-лесно и в най-голяма степен беше пробита и усвоена, и стана жертва на новото идеологическо оръжие, което порази мащабно политическите системи в държавите, като ги превърна в сляпо обслужващи глобалистките цели. Ще спомена само две идеологически линии на глобалистите, които съдействат за демонтиране на националната власт и за отмяна на разумната основа на политическия дискурс. Едната базова линия е екологията, която вмени Зеления дневен ред на Европа до фанатизъм. Другата базова линия е политическата защита, изграждането и управлението на рояк от малцинствени групи – от маргинали и мигранти до ЛГБТ-общности и всякакви етно, расови и контра-културни групи. Политиката на идентичностите е новият коз, който се развива върху естествената потребност у човека за равно признание в обществото. Това е старата революционна линия от предишни векове, основаваща се на бунтовния дух на всяко идващо поколение за реформиране на заварената система. Само че днес технолозите са насочили тази вечно налична енергия на недоволството в посока на борба за правото на удоволствие и сексуално изразяване. Някаква реминисценция на бунта на хипитата от 60-те, разбира се с нови мотиви за свободи, които на практика никой не забранява. Важно е групите да се отглеждат в готовност за съпротива. Маршовете за мир през 60-те и възможностите за гражданско неподчинение, провокирани от малцинствени групи, са класически пример за силата на този социален инструмент, който вече е внедрен в технологиите за невоенен контрол на държави, които са обект на глобалистката доктрина.
В този ред на мисли, протестите на фермерите в цяла Европа не са просто резултат от катастрофата на обсесивния дневен ред на Европа за климатична неутралност. Те са дълго потискано недоволство срещу неолибералното разложение на управленския модел на обединена Европа. Както симпатично отбелязва Фукуяма, „най-големият провал е липсата на демократична отчетност на самия ЕС“. Европейската комисия се отчита чрез доклади, в които просто описва своите „постижения“. Съобщението, че ЕК отстъпва пред исканията на фермерите, идва едва след като Урсула фон дер Лайен е директно притисната от Европейската народна партия (ЕНП) да обърне внимание на протестиращите. Протестите могат да усложнят кандидатурата на Фон дер Лайен за втори петгодишен мандат като ръководител на изпълнителната власт на ЕС. Още повече, че управлението на Урсула, прикрито зад екологичната й активност, безцеремонно подпомага американския икономически и стратегически интерес, нанасяйки огромни щети на европейската икономика. Европа се ангажира с лозунговото решение за отказ от руските изкопаеми горива до 2027 г. Европа прие закон, с който забранява купуването на бензинови и дизелови автомобили от 2035 г., като същеременно автомобилните батерии към този момент се произвеждат предимно от САЩ. Общо взето 500-милионният пазар на Европа непрекъснато се строява според бизнес стратегиите на САЩ, закривайки индустрия след индустрия. Досега Европа е предоставила 91 млрд. долара помощ за Украйна, САЩ са едва на второ място. Докато американският Конгрес се колебае дали да одобри поредната помощ за Украйна, Европа взе решение да сподели с Украйна допълнителни 54 млрд. долара за следващите четири години при това на фона на протести. Социалистът Олаф Шолц обикаля Америка и настойчиво апелира към американците за още милиарди за война.
Левичарите и зелените се оказват най-активните инструменти в стратегията на една мека империя, основаваща се на разграждане на националната власт. Самата Урсула фон дер Лайен, която би следвало да е с консервативни убеждения и е член на Християндемократическия съюз, е класически случай на обезсмисляне на всякакви партийни идеологии чрез обслужването на главния сценарий за потопяването на Европа. В момента партийното семейство на Урсула, ЕНП, има грижа, че предстоящите избори за ЕП ще увеличат тежестта на крайнодесните формации. В Европа се наслагва враждебно отношение към фундаменталните норми на либералната демокрация и причина за това са грандиозните провали на глобализма, икономическите загуби заради политически цели и склонността на неолибералните доктринери към завоалиран тоталитарен подход. У нас също се търсят идеологически врагове и се упражнява контрол върху публичната среда. Това неминуемо създава съпротива.
Демокрацията е в рецесия, ако мога да използвам израза на един професор от Станфорд, където между другото съпругът на Урсула е бил преподавател четири години, семейството е живяло в Калифорния, което обяснява видимо раздвоената лоялност на председателя на ЕК. Типажите Шолц и Фон дер Лайен допринасят усърдно за това десният популизъм, евроскептицизмът и национално-консервативните движения да са най-бързо развиващите се форми на политика в Европа. Фермерите ще стартират промени в Европа, въпреки че глобалистите са изключително добри технолози в овладяването на недоволства, породени от национализмите. Бунтовете се потушават по най-успешния начин чрез усвояване на лидерите. Така в един момент цялата енергия на съпротива срещу ексцесиите на неолиберализма и глобализма бива източвана чрез разочарование. Изборите за европарламент през юни ще покажат дали европейските елити са решили да спасяват Европа или луксозно ще наблюдават загиването й.
(от БНР)
