САМИ СМЕ СИ ВРАГОВЕ

Много е лесно да обвиняваме чуждите за всичко. Да, България има врагове. Но най-големият враг сме си самите ние. Неосъзнаващи какво се случва, без връзка с реалността, обезверени, озлобени, ожесточени. Мразещи се един друг така, както не мразим и външните си врагове. Мразещи се заради амбицията кой да води бащина дружина. Отричащи всеки, който се бори също като нас, защото нас не ни харесва.

Тези дни са особено показателни. Неколцина млади хора се самоубиха в България. Една душевноболна жена раздели обществото на две, като взаимните нападки между подкрепящи и отричащи стигнаха патологично ниво. Част от българите отричат изобщо държавата и обществото и ги смятат за врагове. Самата държава отрича гражданите си и ги подлага на терор и унищожение.

Братя с братя се съдят и мразят. Понякога за по една педя нива или за наследствен гараж. Съпрузи се лъжат и мразят и предават омразата и на децата си. Децата се отглеждат от телевизорите, играят видеоигри с убийства и още в крехка възраст се научават да псуват и да мразят. Голяма част от жените мечтаят не да се реализират като съпруги, майки, професионалисти, а да си намерят някой да ги издържа, а децата използват като начин на манипулиране и доходи. Част от мъжете търсят тунинговани простакеси, а след това се оплакват, че семействата им се разпадат и децата им са такива. Много разведени жени се вкопчват в синовете си и ги лишават от бъдеще и семейство. Много мъже се алкохолизират до степен на пълна безучастност към съдбата на семейството си и децата си.

Българите мразим себе си. Мразим и животните. Не знам друг народ, който да е толкова жесток и злобен към животните. Ежедневно заради едното удоволствие от садизма се измъчват и убиват котета, кучета, дори диви животни. Безотговорност, удоволоствие от чуждата мъка и болка. Хвърляме боклуците си в прекрасната българска природа. Цапаме навсякъде, където отидем - и природата, и обществото, и душите си.

В България атмосферата е заразна и отровена от злото. Добрите хора са в изолация и подигравани. Заразата на злото се разпространява все повече, до степен дори да не се впечатляваме от поредното убийство или малтретиране. Политиците ни са идеалното наше отражение. Какъв политик да избере някой, който мрази родителите и роднините си и се съди тях, който пребива жена си или не изтрезнява? Какъв политик да избере тая, която поръчва черни магии за сестра си или любовницата на мъжа си и убива с антифриз котета на двора? Какъв политик да избере тоя, който като куче пребива жена си и децата си? Какъв политик да изберат тези, които живеят в завист и омраза към всички? Какъв политик да изберат тези, които отричат Бог и човечността?

Ключът е в нас. Докато ние не се променим, ще получаваме от същото. Защото ние си го правим. Ние отричаме доброто, почтеността, морала и отговорността. Ние не харесваме корупцията, само ако нямаме възможност да участваме в нея. Ние отричаме интелекта, образованието и професионализма, защото завиждаме, затова избираме себеподобни и след това се оплакваме от избора си.

Пътят към спасението минава през катарзис. И вяра, че трябва и можем да бъдем по-добри. Ако не успеем да променим себе си като народ, ни очаква само забвение....

Елена Гунчева-Гривова