Сиромахомилството като национална доктрина

Властимащите да се обединят около учението, което милее за сиромасите

Да минат на кренвирши и спестеното да инвестират в луканка за широките народни маси

Оплакваме се, че политиците нямат национална доктрина, с която да ни водят към светлото бъдеще. Всъщност такава има, но е забравена в мазето на историята. Нарича се Сиромахомилство, милеене за сиромасите. Властимащите да минат на кренвирши и спестеното да инвестират в луканка за широките народни маси.

Идеолог на Сиромахомилството е Спиро Гулабчев. Роден през 1856 г. в Лерин, той учи в Цариград, Одрин и Пловдив. Продължава да се образова в Москва и Киев. Първо е семинарист, после следва право и историко-филологически науки.
Извън университетските банки Спиро се запознава с тамошното "народничество", което префасонира в нашето Сиромахомилство.

През 1886 г. Гулабчев е заловен на Одеското пристанище да пренася нелегална литература в куфари с двойни дъна. Изключен е от университета, осъден и затворен. От заточение в Сибир го спасява застъпничеството на Българската екзархия.

Екстерниран у нас, Спиро преподава в Габровската, Варненската и Търновската гимназии. Там изгражда основите на Сиромахомилството. Както Левски е организирал частни революционни комитети, така Спиро организира "Приятелски дружини".

Конспирацията е заимствана от БРЦК. Членовете на съзаклятието полагат тайна клетва. В обществото се правят на непознати, контактуват с псевдоними, пароли и шифър.

Най-важното е да не носят вратовръзки, инструктира Спиро Гулабчев. Вратовръзката е символ на благоденствието, който ясно разграничава буржоазните елементи от сиромахомилите. Освен това да се ходи със запретнати крачоли без чорапи. Да се види, че беднотията е лишена от този лукс!

През 1887 г. Гулабчев минава през Казанлък. Тамошният социалист Константин Бозвелиев пише в спомените си:

"Облечен беше просто – с малоруска риза и шевици. Запознахме се. На разговор той се оказа един крайно любознателен човек и приятен събеседник. В малко време неговото просто и искрено слово завладя сърцето ми и сякаш ме твърде много сближи с тоя до вчера непознат за мен човек. На следния ден Гулабчев чрез нас се запозна с мнозина наши съграждани и мои приятели и другари и между нас се роди идеята да го придружим на коне до Габрово…"

"Гулабчев – продължава Бозвелиев – ми изтъкваше недостатъците и несправедливостта на сегашния обществен строй, икономическото неравенство – големи богатства у едни, голяма сиромашия у други, което води и към политическо неравенство, защото богатите винаги имат по-силно влияние в държавата и държат властта в ръцете си. Изтъкваше ми как докато голяма част от обществото е поставено в условия тежки за живота, пресилена работа, малка заплата, лоша и недостатъчна храна, недостатъчна почивка, тясно и нехигиенично жилище и пр. – друга част от това общество почти нищо не работи, а се ползва с всички имотни и културни блага и плува в доволство, като бъбрек в лой. В заключение на всичко това Гулабчев сочеше нуждата от една дълбока обществена реформа, която би премахнала тези неправди в обществото и би дала възможност на всички хора да живеят щастливо в света."

Димитър Благоев е бесен, защото това се случва преди 20 юли 1891 г., когато на Бузлуджа е основана Българската социалдемократическа партия. Спиро Гулабчев краде Сиромахомилството, върху което социалистите имат историческо право. Те милеят за народа, а не някой си Спиро, пледира Благоев. Брадата му трепери от гняв докато сваля маската на Спировата организация:

"Тя се състоеше от групи в разни градове, в които групи се приемаха членове само със съгласието на Гулабчева. Групите не се познаваха една друга, даже членовете от едни групи не трябваше да познават членовете на други групи. Само Гулабчев трябваше да знае всички и само той определяше кой е годен за неговата организация и кой не. И наистина, при обиска в квартирата му властите намериха списък на всички членове и дори на техни приятели със забележки срещу тях."

През 1890 г. Спиро  Гулабчев отваря печатница в Русе. Пуска около 150 издания, между които и комунистическия манифест на Маркс и Енгелс. През май 1891 г. тиражира периодическия сборник "Ново време" с редакционна статия от Димитър Благоев. Като вижда какви глупости е натворил авторът, Спиро хвърля книгата в огъня. По-късно Благоев възстановява "Ново време", което излиза и днес.

Сиромахомилството не е запазена марка на левицата. Всяка партия го крие в джоба си и го вади при нужда. Ярък пример е Михаил Такев от Демократическата. На предизборни обиколки в началото на XX век той носел чифт цървули.

Когато файтонът наближи селото, Такев сменял лачените чепици с опинците. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и сиромахомилът се обръщал към тях: "Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате."

Хората изливали теглилата си, а Такев ги тешал с обещания. "Когато светът почиваше – свидетелства един слушател, – неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му – той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на "фразата", народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час."

Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 почитатели, в Босилеград го посрещат 500 обожатели.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, Такев е еликсир за масите. В Сухиндол, българската Шампания, е посрещнат с хоругви и цветя. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, направена с доброволните пожертвувания на околните села.

Журналистът Петър Карчев разказва: "Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото."

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът с цилиндър и цървули.

В сегашния исторически момент най-близо до Сиромахомилството е Кирил Петков. Той избягва да носи вратовръзка, но все още обува чорапи. Ако сложи цървули на бос крак, ще поведе народа към светлото бъдеще

Автор: Росен Тахов

trud.bg