ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЛЕТАРИАТ И ФОРМИРАНЕТО НА ЕДИН НОВ СВЯТ

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЛЕТАРИАТ И ФОРМИРАНЕТО НА ЕДИН НОВ СВЯТ. 

Видно е, че целият демократичен свят се люлее. Люшкат се старите демокрации като Франция и Великобритания, но и новите като България. Люлее се и САЩ: страната, която винаги е давана за пример относно това що е то истински демократично общество. 

Крайностите, били те леви или десни, намират все повече привърженици, които все по-рядко са тихи гласоподаватели и все по-често — крещящи до небето радикали. 

Тази политическа система, която днес е подложена на изпитания и в същото време подлага и нас на изпитания, е формирана след Индустриалната революция. Тогава човешкият прогрес и оформените в резултат на този прогрес социални класи е родил необходимостта от днешната политическа система, в която основна роля играе понятието "средна класа".

Само че технологичното развитие на света доведе до появата на една нова класа, която аз условно наричам "технологичен пролетариат". Това не са бляскавите умове на изключителните математици и физици, нито пък гениалните програмисти. Това е нарастващата група от хора, която работи в кол центрове, попълва автоматично квадратчета в ексел, почти автоматично обработва данни и в общи линии изпълнява функции, които — ако си позволим такъв паралел — наподобяват работата на поточната линия на Чарли Чаплин във филма "Модерни времена". 

Тази разширяваща се нова класа като цяло е добре заплатена (все още), поради което мнозина нейни представители се възприемат като част от технологичния елит на света. Естествено, това не е вярно, защото е все едно работещият на тъкачен стан да приема, че принадлежи в една класа със създателят на тъкачния стан. 

Личното ми мнение, че тази нова класа, този технологичен пролетариат е ключът към политическите субекти, които предстои да се появяват, и които в следващите години ще оформят един напълно нов, непознат до момента политически ландшафт. 

В момента целият свят минава през гигантска трансформация във всички аспекти: хуманитарни, ценностни, морални, икономически, политически и социални. И България по никакъв начин не е изолирана от тези процеси. 

Ето, до днес ДПС изглеждаше най-стабилната и добре организирана политическа сила. Вярвам, че това в голяма степен се дължи на здравата етническа основа на партията — докато останалите губим електорат (специално "Продължаваме Промяната - Демократична България" загубихме много, и то точно от този "технологичен пролетиариат"), ДПС стоеше хомогенно. От една страна г-н Пеевски със своите видимо прекомерни амбиции постави на изпитание хомогенността, а от друга — няма нито една причина сред турския етнос да не се случват идентични с останалата част на обществото процеси; вярвам, че сред младите българи от турски произход вече има немалко хора, които работят в кол центрове, техническа поддръжка, потребителски съпорт и т.н.

Сигурен съм в едно. Че политиката ще се променя толкова, колкото дори ни е трудно да си представим.

Мартин Димитров