Усещането ми е за война. Война на глупака срещу нормалността. На барикадата, опитващи се да запазят някакво нормално човешко мислене, са немалко хора. В България има прекрасни общественици, известни личности, преподаватели, дори журналисти, с интелект, обща култура и финес. Които трудно успяват да убедят агресивната глупост, че не е права.
Тези дни с огромно изумление чета коментари за пуликации на Ирини Зикидис. Не винаги съм съгласна с мнението й, дори ме е критикувала. Но няма как човек да не хареса блестящият й тънък хумор, сарказъм, полетът на перото. Безспорно нейните постове не са за хора, които са първосигнални. Но именно те най-много се вдъхновяват да ги "разгадават".
Чета тази сутрин истински филипики по повод неин пост за леденото хоро на Йордановден. То не беше, че е жълтопаветничка, то не беше, че дедите й са данайци, дошли от Африка. То не бяха клетви какъв враг е на българите. Малко хора от тези, които пишеха по публикациите й на стените си дори бяха докоснали идеята й. Хвърляха камъни по нещо, което ограниченият им интелект е неспособен да разпознае като ирония и сарказъм.
Жълтопаветниците си заслужават и двете - и иронията и сарказма. И точно с тези инструменти най-удачно се правят за смях. Което е и направила Зикидис. В резултат - точно тези, които тя на практика защитава с постовете си, я тричат. Заради собствената си неспособност да осмислят написан текст.
Впрочем това е повсеместен проблем - липсата на осмисляне на написан текст или казани думи. Първосигнални реакции. Никаква цензура между мозъка и устата. Всеки като папагал повтаря нещо, което е чул, без никаква мисъл да се промъкне в добре бетонираната му глава.
Аз харесвам сарказма, иронията, финия хумор, блестящото слово на редица българи, които пишат и във Фейсбук. Естествено, не съм съгласна с всички, но шапка им свалям за интелекта и уменията да изразят мислите си. Харесвам словата на проф. Мирчев, на проф. Дуранкев, на Роси Бакалова, на Ирини Зикидис, на Николай Марков, на Велизар Енчев, на много други, за които няма да ми стигне мястото да им спомена имената. Това са мислещи хора. С интелект, възможност да правят връзка между събитията, всяка една ситуация да я представят блестящо.
А там, зад барикадата, вилнее Простака, който, неспособен да мисли, намира решението на проблема си, като удря по тези, които могат.
Простаците не са чак толкова много в България. Но са кресливи, агресивни и няма сила, която да ги спре да се излагат навсякъде и по всяко време. Общественото мнение се формира от тях. За съжаление, защото се налагат. А това е фатално.
Жалко е, че българите не ценим малкото хора, които са ценни и могат да бъдат водачи. И сме готови да разпнем всеки, чието слово не съумяваме да разберем или не ни харесва.
Елена Гунчева-Гривова
Констатация
11 months before
Нека да се замислим.. Вижте позицията на Гунчева ,,Не е мъжество да киснеш атрибути в студената вода, а да поемеш отговорността за бъдещето на Родината и на децата си. Нямам нищо против тази традиция, макар и да е съвсем отскоро, като им харесва, да го правят. ,, Сега се върнете на статията..Диагнозата оставям на вас.
Коментирай