Усещате ли агонията? Усещате ли липсата на положителен ход?

Усещате ли агонията? Усещате ли липсата на положителен ход?

Всичко, което в момента се осветлява като процеси и всичко, което в момента се случва, а ако след това се наложи като общ модел показва грозната картина на политическия антиелит. Вече няма как да бъдат показани като положителни герои.

Но много успешно успяват да отвлекат вниманието от всички проблеми, които са неизбежност и като случване, и като осветляване.

Долнопробен театър, който играе своя пореден сезон. Но шегата в края ще е за сметка на всички – както на актьорския състав, така и на публиката. Но този път и за сметка на режисьорите.

Грозна, отвратителна постановка, която сме длъжни да изгледаме и преживеем.

Ние наистина сме в нашата най-ниска точка на обществени отношения и като държавно развитие, но сме и в най-дълбоката фаза на войната със себе си.

Изборът на новия Патриарх български беше лъч, който показва и осветява истинския път. По пътя към нашия успех няма екстаз. По пътя към нашето лечение няма широки усмивки.

За съжаление, успеха с избора на духовния български баща може да се окаже еднократен акт. Църквата показа рефлекси, които трябва да са и държавни, но в момента не са.

Рефлексите на държавата са функция на рефлексите на нейният елит. А България в момента елит няма. Има антиелит. Има антиподбор.

И тази война може и да няма положителен изход. Но това не е причина да се спира. Напротив, идва времето за най-големи усилия.

Идва време, то вече е тук, в което се отваря исторически прозорец, който ще позволи външите условия да съвпаднат с вътрешната криза, което да доведе до смяна на политическата прослойка. А след това и започване на процес по лекуване на щетите.

Докато цялото медийно и алтернативно информационно пространство се тресат от напълно излшината драма около няколко неадекватници, които случайно, но закономерно попаднаха в българския парламент, държавата се тресе, а освен нея се тресат и геополитическите пластове.

Къде са отговорите за АЕЦ „Козлодуй“? Вече втора година никой не пита за ПАВЕЦ „Чаира“. Но по-важно – къде са решенията? Как се гарантира енергийната сигурност? Кой ще я гарантира?

А къде са парите от държавния бюджет? Още месец Май е бил с 650млн. лв. дефицит. Какъв заем ще теглят?

Държавата, която е на път да ликвидира всички свои стратегически сектори, как ще покрива своите заеми?

Във външен план някой обърна ли внимание къде е унгарския президент Орбан? Той е в Киев. А какво прави там? Игра с няколко възможни изхода, включително с дългосрочен поглед. Няма грешен ход за него там, всеки един ще е в плюс. Опитва да улови историческото време. В най-добрия случай ще осигури на държавата си това, което те виждат като тяхно парче земя. Защото земята се определя от хората, които я населяват. Там е и католическия вектор, там е играта с Ватикана. Орбан опитва да играе на няколко фронта от много време насам. Това отговаря на разбирането за съвременния реалполитик. Прочетете внимателно написаното, защото то се отнася и за България. Дори да не е сега, а след 10 години. Земята е хората, които я населяват. И това как се самоопределят. Тук е и горчивата възможност за шамара, който нанесохме и показахме достойнство пред представителя от Фенер. Техният отговор може да е скъпоплатен за нас.

Това е само един пласт. Давам ви фрагменти, а не цялата картина. Всеки има глава да мисли.

Правителство вероятно ще си сглобят. Затова беше театъра от последните дни с фалшивите герои.

И по-добре да сглобят или да им сглобят, защото така сами ще взривят системата, която пазят.

Дори да не сглобят, сегашното служебно правителство според тяхната провалена Конституция им върши същата работа.

Но полезен ход за настоящия антиелит няма. А тази липса на полезен ход е проекция на липсата и в нашия най-голям съюзник. Това си отглеждаха, това имат – лош материал.

Станислав Бачев