Трябва да се раздвижа. Изправям се. Вече съм прав. Твърде дълго стоя в една поза. Поглеждам през прозореца. Не съм разбрал кога навън е започнало да вали. Дъжд. Открехвам леко вратата на хола, водеща към терасата, и паля цигара. С аромат на зелена ябълка. Не съм пушач и дърпам много леко от тютюна. Но има ефект. Главата ми се замайва, а нищожната доза отрова „дезинфекцира“ мислите ми. В стаята влиза хладен въздух, който с охота приемам.
Пуша, гледам капките дъжд, и мечтая. Дърпам от цигарата така артистично, все едно в нея има марихуана. Само един път съм опитвал трева. Напуши ме един, който свири на барабани. После ми се прияде сладко. Качих се в колата и спрях в едно дърво. Докато карах по тротоара. След това припаднах. Беше нощ. Отново ме спаси жена. Бременна в осмия месец. Роди момиче. Сега то свири на пиано…
Ако не бяха мечтите и широко скроеното ми въображение, вероятно щях напълно да съм полудял. Или вече да съм се самоубил. Ще направя всичко възможно да не направя последното. Поне не в този си живот. Не искам да оставя у близките ми неприятното впечатление, че съм слабак. Нека си го знам само аз. Вероятно съм много суетен, защото много държа семейството ми да има добро мнение за мен. Не ми е лесно...
Мечтая си все за тривиални неща, които, ако ти се случат, ставаш много щастлив. Човек, когато стане щастлив, спира ли да мечтае? Аз не. Мечтите са безкрайно много. Като звездите. Стига да не си безкрайно късоглед.
Наблюдавам някаква дълбочина сред катапултиращите дъждовни капки, в която искам да корабокруширам и да започна да я изучавам. Не съм привърженик на меките кацания. Обичам да съм уморен, когато заспивам.
Ще се поразходя. Пеша. Из квартала. Подобни хрумвания ми се случват много рядко. Инцидентно. Цял ден съм пред компютъра и в очите ми горят въглени. Пиша. Преди това имах няколко брака, още толкова присъди и два тумора. Отървах се от всичките.
Никога не съм бил почитател на законите, създадени от бандити…
Напоследък все по-често го правя. Не да нарушавам законите, а да пиша! Разказвач на истории съм. Харесва ми да разказвам. Намирам смисъл в това. За себе си и за тези, които ги четат. От акта с мислите ми научих за себе си много неща. Това ме промени. Пиша от дете. Измислях си разни неща, понеже не знаех почти нищо за света. И си записвах, за да не ги забравя. После пораснах и спрях за дълго време да го правя. Оставих се да ми внушат, че без пари истории създават само неуспелите.
Но оттогава мина много време.
Първата си книга съчиних заради две жени. Едната ме отврати, а другата –възхити.
Вече не бях дете и не се налагаше да си измислям. Много хора започнаха да се припознават...
Втората написах през нощта. За седем нощи. И сега го правя. Всички спят, а ти гъделичкаш действителността за вдъхновение. Много е еротично. Съжалявам хората, които намират за възбуждащо само наполовина смъкнатото бельо върху нечие тяло. Абсолютната голота е за аматьори без грам въображение. Споменах го просто ей така...
Еротиката е сексуално раздразнение. Иначе може естетически да те подразни и водопад. Но как би изглеждало съвкупление с водопад?! Красиво. Ограничено е да приемаш, че половият ти орган е единственият проводник за еротично преживяване. Има сетива в човека, които проникват много по-надълбоко. Както и да е...
Пиша предимно, за да се опозная. За да отправя послание. И естествено, за да заговоря познаващия буквите...
Търся в текста, който създавам, мелодия. Подходяща. Животът ежедневно ни преподава солфеж. Всичко е въпрос на слух, а не на зубрене.
Някои хора казват, че съм писател. Понякога им вярвам. През повечето време – не. Усещам, че приближавам към нещо солидно. Или пък толкова силно го искам, че липсата на разумна преценка ме подвежда. Ако все пак се случи, вместо името ми, върху корицата на следващата ми книга ще пише: „ПИСАТЕЛ“.
Миа ми се обади, че ще закъснее. Ще я пресрещна, докато се прибира от работа. Тя смята това за много мил жест. Ще го направя за първи път. Кантората ѝ е наблизо. Момичето ми е адвокат. Бива си я в занаята. Иначе е много мил човек. Най-лошият късмет за един мъж е да срещне през живота си няколко свестни жени. Такива, които заслужават да им посветиш целия си живот. Имаш шанс да останеш верен единствено на последната, която си срещнал. Останалите те намразват.
Навън съм. Хладната вечер успокои горящите ми зеници. Ако се размина с Миа, просто ще повървя до офиса ѝ, а после ще се върна.
Работи в приземния етаж на една нова административна сграда. Минава осем вечерта. Идвам тъкмо навреме. Вътре свети. През голямата стъклена преграда на фоайето виждам как го изпраща. Клиентът, заради когото ми писа, че ще се забави. Някакъв мъж, чието лице не успявам да запомня.
Стоя в тъмното на неосветения вътрешен паркинг на сградата и чакам той да си тръгне, за да ѝ се покажа. Мъжът внезапно се спира. Обръща се и двамата се прегръщат. Целуват се, а той собственически опипва гърдите ѝ. Вероятно това е някакъв ритуал за късмет между адвокат и клиент. Не знам. Никога не съм ѝ бил клиент.
Животът ми много пъти е приличал на свлачище. Не ме е страх от смъртта.
Стоя на два метра от прозореца на приземния етаж и ги гледам как се целуват. Миа и нейният клиент. Предполагам, че ѝ е такъв. Каза ми, че ще се забави заради клиент. Обикновено в канторите си адвокатите приемат клиенти. Минава осем вечерта през юни.
Чувствам възбуда. Само отбелязвам. Всеки реагира на стреса различно. Някой да целува пред теб момичето, с което си решил да остарееш, е възбуждащо. Когато достигнеш горния праг на търпимостта си към болка, мозъкът изпуска странни вещества. В конкретния случай изпитвам възбуда. Определено двамата са правили секс. В кантората ѝ. Прекрасно знам как изглежда лицето на Миа след оргазъм. Привидно смутена, като опитна, елитна порноактриса, успешно изиграла поредната си роля. Съжалявам, че закъснях. Представлението е минало без мен...
Колко пъти трябва да започна живота си отначало? Каква е разликата между свестните момичета и тези, които не са? Може би случайността да не посрещнеш някоя от тях, когато се прибира от работа, в точния момент.
Мъжът без лице излиза и тя затваря вратата зад него.
Деля хората на две основни групи: такива, които знаят как да посрещнат края в една връзка, и такива, които се паникьосват. Вторият вид убиват себе си или другия, хленчат или се вдетиняват. Пропиват се...
За мен не е проблем. Героят от новата ми книга заслужава абсолютно всяка гадост, която може да му се случи. Толкова много свестни жени е наранил. И той си го знае. И го очаква. И го приема.
Това пред мен е поредната страница. Преди време жена, която не познавам, ми написа, че превръщам всичко в литература. Да, момиче! Така оцелявам. Преди вероятно щях да ги нараня. Да убия този без лице. Сигурно пред нея.
Веднага мога да скъсам листа хартия и да го захвърля в локвата от дъжда. До утре от буквите по него няма да е останало нищо. Ще „умре“ от удавяне. Обаче никога няма да го направя! Това е шедьовър. Един разказвач трябва да е брилянтен, когато описва някакъв край. Няма нищо по-силно от нечий свършек. Не тълкуваш защо, а само описваш. Излишните пледоарии само може да отблъснат добронамерения читател, който ти се е доверил, че не си празнодумец. Всички искаме да видим как. Никой не иска да знае защо.
Само мога да си представям. Всяка седмица си купува ново бельо. Вероятно днес е с червено. Втренчвам се в тъмнината и почти виждам следите от мъжки ръце по добре оформеното ѝ тяло. Сладострастните ѝ устни, леко зачервени от алчния допир на другите в тях. Ароматната ѝ кожа, като парещо покривало, побутвано от откъслечни стонове. Много е добра. Обича ласките и всичките техни производни и последици.
Стъпил върху тъмния паркинг пред кооперацията, не мога да откъсна поглед от напълно очакваното си разочарование. Чувствам се като пиколо, взет по милост на работа в долнопробен хотел. Или задлъжнял разносвач на пици. Някой всеки момент може да си потърси поръчката.
Преди години щях да ги убия. Защото бях такъв. Или да я накарам да гледа, докато го убивам. Но вече бях различен. Променяш се, когато станеш наясно с нещата.
Който и да е разносвач на пици има повече достойнство от един новоназначен рогоносец.
Миа загаси лампите и излезе. После заключи и си тръгна, без да ме види. Задоволените са с притъпено периферно зрение. „Самоубийството на прецакания разносвач на пици“ – според мен е добре.
В кантората вече е тъмно. Представям си как „клиентът“ я съблича и обладава. Знам как точно се движи тялото ѝ, когато е възбудена.
Вероятно точно в този момент на планетата хиляди човешки същества разбират, че са измамени. Но само малка част от тях ставаме преки свидетели на това. Аз видях единствено резултата от измамата.
Всичко е въпрос на време...
Отново заваля. Взе да ми става студено. Трябва да се махам оттук.
Временно ваш Константин И. К.
Абориген
3 months before
Коце, имаш нужда от медицинска консултация бате.
Коментирай