ЗА ДУХОВНИТЕ РОБИ И ДУХОВНИТЕ ГОСПОДАРИ!

Всеки човек се стреми да разбира битието по свой си начин.

На някои разбирането стига до това, как най-лесно да задоволят материалните си потребности - да се нахранят, стоплят, облекат и задоволят половия си нагон. Всъщност - при тези някои това не е точно разбиране на битието, а по-скоро наподобява животински инстинкт.

На втори битието е в стремежа да разберат как може да натрупат още и още материални неща, много повече, отколкото са им нужни за нормален и ползотворен живот. Те смятат, че това е най-важното и всичко друго е без значение. Пари, коли, къщи, дрехи, бижута и всякакви други вещи и предмети.

Съвсем малко са тези, които, които се вълнуват от идеи, морални, етични и нравствени въпроси или общо взето, от философия. Същите си задават въпроси от рода на: какво е Бог, кое е добро, кое е зло, що е любов, защо има завист и омраза, що е свобода и много много други. Обикновено при това малцинство всичко материално служи само за второстепенен, помощен механизъм за подпомагане на движението по житейския им път.

Първите две групи можем да наречем духовни роби, за да не ги обиждаме, като ги наречем духовни нищожества, тъй като са потънали до гуша в материалното и са загубили духовното, тоест - загубили са връзката със света на идеите, мечтите, вярата. Поддавайки се на либералните мантри “егоизъм, алчност, рационализъм”, членовете на това подавляващи мнозинство смятат разсъжденията, политическата философия, изучаването на миналото и визиите за бъдещето за губене на време, за съвсем напразно философстване. Те не са в състояние да разбират света на идеите. За единствено правилно смятат само действията, а за единствено истинско - материалните неща - това, което могат да видят и докоснат и да им е от полза по някакъв начин. Разбира се, сред тези материални неща на първо място са парите - алфата и омегата на съвремието ни.

Но загубата на разбирането на духовния свят не е случайна. Тя е наложена от матрицата. Именно матрицата направи така, че мнозинството от човеците вече вярват само в материалния комфорт, разбира се - само в техния личен такъв. Дори не осъзнават как са се превърнали в не толкова усложнени подобия на животни.

Духовният роб мрази "празните приказки" и философстването, тъй като подобни умствени занимания за обидни за него. Умът на духовния роб е само инструмент, с който по-удобно да обработва материалното. Например - използва мозъка си да мисли каква нова и ненужна глупост да си купи, да сравнява кое колко и къде е по-евтино, какви промоции има, а също и да смята приходи и разходи, квадратури и обеми, маси и разстояния. Дотолкова му е нужен интелект.

Неолибералното робство в последните десетилетия превърна огромното мнозинство от хората в духовни роби.

Стигна се дотам, че значителна част от традиционните духовни господари като университетски преподаватели или учени хуманитаристи в значителната си част също се превърнаха в духовни роби, в същите идейни нищожества, каквито са останалите духовни роби. Значителна част от тези бивши господари на духа са превърнати в алчни и дребнодушни роби, които са загубили афинитета си към мечти, разсъждения за миналото и бъдещето на истината, свободата, любовта или доброто и злото и са се отдали на изпълнение на грантове и програми, вторачени в материалния резултат - тоест - в парите, които ще получат.

По принцип абстрактното мислене е неприсъщо на духовния роб. Той не може да мечтае и да има сложни визии. Понеже не може да си признае неспособността да мечтае, той нарича мечтите и визиите глупости. Ако нещо не може да се пипне или види, то не е важно и интересно.

Точно по тази причина падналите пред лукавия управници имат интерес(искат) да допревърнат цялото човечество в духовни нищожества. Защото винаги могат да им пуснат по някоя блестяща играчка или да им увеличат заплатките и да ги успокоят.

Далеч по-сложно е с духовните господари. Те имат и визии и абстрактно мислене. За тях духовната свобода и безкрайността на мечтите е най-важна, по - важна от живота. Ако перифразирам най-великия Георг Хегел - Господарят (духовният) е готов да се откаже от живота си заради свободата на собствения си дух, а духовният роб е готов да се откаже от свободата на духа си (тя не му е нужна) за да запази животеца си.

Духовните господари не са политици, бизнесмени или управленци. Те са мислители, философи и визионери. Техният свят не е светът на бюджети, печалби, пари и проценти. Техният свят е в невидимата за роба духовна сфера.

В световната история винаги духовни господари са движели прогреса. Те виждат далеч в бъдещето и това, което виждат, обикновено се сбъдва. Така е ставало, защото духовният господар не е обременен от ограниченията на материалното мислене.

Затова и днес всички умни хора се учат от великите духовни господари като Платон, Аристотел или Сенека, но всички са забравили кой е бил най-големия богаташ в платонова Атина или в Рим на Сенека.

За съжаление нашето съвремие е война за пълно унищожение на духовните господари. Те са най-голям враг на неолиберална матрица. Тази война се води отдавна. Целта и е позната - пълно превръщане на човешката общност в стадо домашен добитък, притежаван, клан, дран и управляван от глобалните богаташи.

Но тази война не е с предизвестен край. След като по света има още толкова възвишени и “философстващи” хора, то е ясно, че духовните господари са под нечия закрила. И тази закрила не е земна и материална. Тя е небесна и духовна.

Затова и си струва човек да запази оптимизма си за бъдещето на цивилизацията ни.

Иван Спирдонов