За мокрите сънища наречени член 5!

За мокрите сънища наречени член 5! Често превъзбудени фенове на НАТО попаднали пред обектива на телевизионна камера започват да размахват вълшебната пръчица, подарък от Северноатлантическия съюз на страните – членки, а именно член 5-и. При това без да са вникнали сериозно в текста.

Езикът на чл. 5 е ноншалантен и подчертано незадължителен. Той вдъхва страхопочитание на теория, но е безсмислен и неприложим на практика. Развитието на въоръжения конфликт в Украйна показа, че американците са напористи до момента, в който не се покаже на хоризонта руската ядрена дубинка. Тогава дават рязко ход назад и избутват на предна линия омаяните от чл. 5 шумни „стратегически съюзници“ от типа на прибалтийците. И дотук!

Сега американците искат да организират морска блокада на ексклава Калининград. За тази цел подбутват своите северноевропейски проксита да се пречкат със своите кораби на руснаците. Даже НАТО организира морски учения в Балтийско море, за да плаши Кремъл. Прокситата подскачат и се зъбят на руснаците подкрепени преди всичко от британската марина. Но ако Кремъл реши да направи мини Regime Change (смяна на режима) в Прибалтика или да си пробие сухопътен коридор към Калининград, то на дневен ред ще излезе въпросът: Ще бъде ли задействан реално чл. 5?

Самата формулировка на чл. 5 позволява на станите – членки на НАТО, да помагат на своя закъсал съююзник... КАКТО СИ ИСКАТ И АКО ПОИСКАТ. По-ясно казано, могат да се включат с военна помощ изразяваща се в партиди партенки, ушанки, боти и полеви бани. Освен американците никой в НАТО не може да си играе на истинска война с руснаците.

Никой не може да спаси балтийските страни, камо ли да спаси Украйна. Сега, когато американската икономика дръпна напред, не е най-подходящият момент да се влиза в пряк сблъсък между Пентагона и придобилата боен опит руска армия. Не става. Пасиансът гарантирано няма да излезе. Поляците очевидно се навоюваха със своите псевдодоброволци и запасняци в Украйна. Понесоха много жертви и загубиха доста бойна техника. Ако Полша се намеси официално, то автоматично хората на Батька ще се включат в сраженията. А те са готови отдавна.

На поляците ще им трябва много време да премислят ситуацията, в която те сами се поставиха. Румънците също започнаха да се ослушват. Кои ще се сражават срещу руснаците? Италианците? Французите? Холандците? Испанците? Португалците? Германците? Всички те нямат приличен ВПК, а и техните оредели армии отдавна нямат никакъв реален боен опит.

Мотаенето им в Ирак и Афганистан не се брои. Операциите в тези две страни бяха полицейски. А това е друга опера. Нашите военни се специализираха в предоставянето на полеви бани. Ако се наложи по чл. 5, можем да повторим въпросната гимнастика. Имаме „боен“ опит. Британците? Те от край време не си падат по истинските военни сражения. Участват символично и с наемници. Както по време на сраженията за Малвинските острови срещу Аржентина. Тогава ползваха латиноамерикански наемници да се сражават за британската корона.

Днес британската армия е преди всичко символика. МИ-6 и МИ-5 са отлични инструменти за задкулисни битки, но не могат да неутрализират нито един изстрелян хиперзвуков руски „Кинжал“. Турците? Те си намигат с британците и се подритват с американците. Ердоган е изкусен играч и няма да даде турския аскер за курбан. Турция няма да се набута да получи шамар по чл. 5.

Другите играчи от всесилния блок на НАТО са герои от миманса. Финландците и шведите като нищо ще свалят днешните си правителства и ще предпочетат относителния неутралитет. 

Един пряк сблъсък на Пентагона срещу Кремъл, даже и само за няколко месеца автоматично ще доведе до обезоръжаване на US army, която не е в най-добрата си форма. „Комбинираната военна мощ“ на НАТО срещу руснаците ще доведе до загуба на Западна и Източна Азия, над които с пълна мощ ще полети китайския Дракон. А какво ще стане с плановете за войни срещу Иран и Китай? Ще останат за дълго време само в теоретичните разработки на щатските „фабрики за мисли“ и „мозъчни тръстове“. Тези дни военният министър Лойд Остин заплаши американските сенатори и конгресмени, че ще изпрати техните „чичовци, братовчеди и синове“ да се бият срещу руснаците в Украйна. Американските „доброволци“ от началото на войната като видяха за какво става дума се прибраха тихичко и бързо в САЩ. Но доста от тях останаха завинаги в Незалежната по понятни за всички причини. Подобна съдба имаха и войниците докарани от Наполеон и Хитлер да се сражават по същите географски ширини.  

P.S. Член 5 от Вашингтонския договор е основополагащ и гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област“.

Боян Чуков