ЗАБРАВЯМЕ ОСНОВНИ НЕЩА

Българите пак сме разделени. Този път за едно нарязано момиче. Което според приятеля й било негова собственост /явно е убеден, че ако си във връзка, то притежаваш отстрешния като говедо или кокошка - не като куче или коте, а точно като добитък/. Убеден бил, че я е наказал за някакви провинения. Със садизъм, непознат на нормален човек. И омраза, непозната изобщо за човеците. И се намериха още чудовища, които дори го защитават. Тя била такава, онакава.....май нещо някъде много сериозно сбъркахме.

Знаете ли, познавам много турци. Ние българите, сами се обвиняваме, че сме патриархални и "турци" в отношенията с жените. Ама май не знаете как турците си гледат жените и семействата! Българките само можем да завиждаме. Та не ни е виновен Балканският полуостров, турците, държавата или нещо друго. Отвътре ни идва лошотията. Тук обществото е сексистко до степен на малоумие. Жена ли си, по презумпция не можеш да си силна, да печелиш достатъчно, да правиш кариера. Ако случайно тия неща ги направиш, значи си кучка, а кариерата си я направила от мъж на мъж. Не, че няма и такива неща, но пък има и много силни и борбени жени. Които за разлика от мъжете не се предават, защото имат деца и трябва да се грижат за тях.

Побоищата над жени са ежедневние. Някъде не се виждат, само постоянно носене на тъмни очила и странни инциденти с падания и врати се споменават. Обществото се прави на сляпо, защото не било негова работа. До следващото момиче, нарязано като добитък, до следващата жена, разфасована в куфар, до следващата майка и дете, застреляни заради поредното чудовище....отгледано също от жена.

Комплексарщината на някои извира като спукана фекална тръба. И вони и отравя всичко наоколо си. "Мъже" с татуировки и страшни физиономии чакат в козметичния салон да ги епилират, татуират си "Свобода или смърт", не успяват да направят нищо в живота си, освен да се снимат във фитнеса и да бачкат за някой тарикат, се връщат в къщи и решават, че жената до тях е виновна за това, че не се чувстват мъже. И бият, бият, бият....бият светът, с който не могат да се справят и в който не могат да се почувстват мъже. Защото там - вкъщи, няма кой да ги ошамари и да ги пребие като куче, когато му посегнат. Там жената е безпомощна пред грубата физическа сила. И животното се чувства мъж. И винаги си намира оправдания. Този път - ревност. Ами първо - ако сте достойни мъже, жена ви няма да кръшка. Като жена ви го казвам! Ако сте си избрали сериозна и достойна жена, тя няма да ви кръшка. А ако ви кръшка по някакви нейни причини, бъдете мъж и просто напуснете живота й. Другото е избиване на тежки, ама много тежки комплекси на поредния фрустриран нещастник.

И тук искам да се обърна към жените. Момичета, жени, НИКОГА не стойте при насилник. Първият шамар никога не е последен. Първата обида никога не е последна. Първото унижение никога не е последно. Ако мъжът не ви уважава и обича и не се грижи за вас, то първо не е мъж, второ - не ви трябва. Няма МОЛ, екскурзия или сигурност, които да струват дори един шамар! Хляб и сол яжте, но не позволявайте да стоите някъде, където ви третират като добитък! Достойнството и живота нямат цена. А когато ви посегнат веднъж, вече не сте жена, а само жертва. Както кръвта в океана - привличате насилника. И краят обикновено е един и същ. Цветя се дават и на погребение, не го забравяйте. Нищо не може да откупи побой. И ако някой ви е обичал, никога не би ви посегнал.

Демокрацията доведе до комплексиране на мъжете. Жените трябваше да храним децата си. Не можехме да си позволим да бъдем слаби. Не можехме да си позволим да се скрием в кръчмата или в компания заради ужаса на света, който е навън. Не можехме да си позволим да оставим семействата си на улицата. Познавам много семейства, които след тези кризи се промениха. Мъжете започнаха да пият, да играят хазарт или просто се предадоха с чаша бира пред телевизора, в пълен ступор. А жените работеха по две работи, за да плащат сметките. Или отиваха слугини в чужбина, за да пращат пари на семействата си. А някои мъже се превърнаха в бандити. Наркотици, трафик на хора, проституция, корупция. Пари, изкарани по този начин, покваряват и развалят. И те решиха, че всичко се купува с пари. Дори и любов. И започнаха да бият. 

И се чудя за едно - колко убити момичета, жени, колко пребити, колко нарязани, заровени, изгорени? Колко? Присъди почти няма. И аз си задавам въпроса - КАК СПЯТ БЛИЗКИТЕ НА ТЕЗИ ЖЕНИ ПОД ЕДНО НЕБЕ С УБИЕЦА НА ДЕЦАТА СИ? Аз лично в подобна ситуация щях да лиша чудовището от възможността да повтори каквото и да било и щях да го накарам да почувства болката, която е причинил. И след това щях да си изтърпя присъдата. И на закона и на обществото. Но щях да съм спокойна, защото щеше да има справедливост и възмездие. Когато няма правосъдие и държавата я няма, трябва да има справедливост. Защото общество, което допусне в него да останат подобни чудовища, само се превръща в чудовище!

Елена Гунчева-Гривова