Животът извън жълтите павета е доста по-различен спрямо камбанариите на властта, ако щете в покрайнините на София

Ситуацията по българските общини и области се влошава. Животът извън жълтите павета е доста по-различен спрямо камбанариите на властта, ако щете в покрайнините на София. За регионите извън ареала на София, Провдив, Бургас и Варна да не говорим...

Има огромна пропаст между дневния ред на моментния политически "елит" и дневния ред на 3/4 от България. Извън зоната на четирите икономически центъра нещата са като от предапокалипсис. Хората не живеят добре, със сигурност не живеят щастливо, а перспектива не се вижда на хоризонта...
Състоянието на пътищата е трагично. Списъкът с населени места с перманентно безводие набъбва всяка година. За стотици хиляди български домакинства канализацията продължава да бъде екзотика, недостижима цел... Електроснабдяването е на ниво Третия свят (включително в някои райони на София). Здравното обслужване на населението отдавна не е на минимума, а далеч по минимума. Да се намери лекар, лечение в някои региони на България е почти невъзможно. Образователната система се е превърнала в компромис, раждащ поколения полунеграмотни или откровено неграмотни млади хора. 
Цели региони са заложници на банди, битова престъпност, организирани престъпни групи, оплели се като свински черва с местните полицаи, съдии и прокурори. Вече не става въпрос за корупция, а за някаква форма на феодализъм... 

Това са само част от проблемите, които водят до големия проблем - обезлюдяването на България, застаряването и намаляването на населението. И тези казуси няма да се решат с конституционната реформа, съдебната реформа и трудоустрояването на няколко стотин партийци в държавните регулатори. Когато нямаш нормален достъп до питейна вода, например, трудно е да мислиш за конституционна реформа. Същото е и когато си гладен, а децата ходят с дрехи не втора, ама трета ръка... Няма как! 

Замитането и неглижирането на основните тегоби на населението с измислени теми води до пропаст между избирани и избиратели. Проблемът е, че това възпроизвежда един и същ типаж безхаберие в политиката, което пък е пагубно за физическото оцеляване (буквално) на нацията.
Системният отказ на огромни маси от хора да участват във взимането на решения е проблем. От една страна това обслужва самозабравилата се върхушка, от друга лишава от каквато и да е легитимност институциите накуп. Когато отвратените не гласуват, управляват отвратителните. А управляват те, защото при малък брой избиратели зависимите решават резултатите.

И тъй като спасението на даващите се е дело на самите давещи се, сега въпросът е, ще се отласнем ли от дъното най-сетне или падаме на колене и чакаме неизбежното. Нито ще дойдат месии, нито ще има спасители. Ако някой се представя за такъв - шарлатанин е! Все още обаче има достатъчно разумни и мъдри хора, които биха могли да решат част от проблемите. И дилемата е ще надделее ли разумът или пак същите шарлатани ще получат нов билет.
В деня на храбростта (6 май) е редно да се запитаме достатъчно храбри ли сме, за да си върнем държавата?

Карлос Контрера