Антон Дончев ни завеща „Вълчан Войвода и златото на Лизимах“

От няколко години се говореше, че Антон Дончев пише роман за Вълчан Войвода. Писателят не отваряше предварително прозорчета към сюжета. Но до последния си дъх той диктуваше на съпругата си Райна Василева текста на „Вълчан Войвода и златото на Лизимах“.

Акад. Дончев почина на 20 октомври 2022 г., но след месеци разчитане и редактиране на финалните страници читателите ще се докоснат до интригуващ сюжет с автентични факти и художествени интерпретации, изпълващи живота на една легендарна личност и неустрашим хайдутин, какъвто е бил Вълчан Войвода. Историческите факти за него са оскъдни, но с въображение, поетичност и препратки към други митологични сюжети в Европа авторът постига онази магична смес, която запленява читателя.

Разтваряме тъничката книга от 126 стр. и прочитаме финала: „Френските еретици, които аз признах за наследници на храмовниците, брояха Вълчан за жив. Не научаваха за неговата смърт. И за мен Вълчан не беше напуснал нашия свят. Може би и той като мен бе птица в клетка. А като птица в клетка аз знаех само старите песни“.

Романът е дело на издателство „НИТОН“ благодарение на дарителя инж. Любомир Пашов – председател на фондация „Звезди под звездите“. А премиерата се състоя на 19 декември 2023 г. в Музей-галерия „Анел“ – София.

За вложените от автора идеи и хронологията на написването говори Райна Василева: „Приятели, духът на Антон Дончев е тук. Той принадлежеше на всички нас. Всеки можеше да каже „Приятелят ми Антон!“. „Приятел“ за него беше свещена дума. Скъпи Антоне, нямаше как да да не ти направя този подарък – последната твоя изповед към историята. Това е книга-легенда, но златна легенда. Знанието за Вълчан идва от предадена памет, от казано от човек на човек. Антон създава своята литературна легенда, но се опира на факти за времето, за което пише. В едно свое интервю той казва: „Вълчан Войвода е многостранна личност, част от една недостатъчно осветена брънка от историята. Но къде са дворците на Вълчан, къде е златото му?... Той е дал всичко за свободата на отечеството. С живота си Вълчан доказва, че духовното се крие в израстването на знаещите хора и е плащал това да се случи...“.

Райна Василева разказа как Антон Дончев се е възхищавал от Вълчан Войвода, от създадената система на четническото движение, за неговата непоносимост към предателството. Любопитството към този образ довежда до извайването на сюжета.

„Духовността ни е спасявала винаги, тя ще ни постави отново на мястото, което ни е определено от съдбата“ – казваше многократно Антон Дончев.

Ангел Симеонов – поет и колекционер – разказа спомени за големия писател и прочете стихотворението „Морето от мечти“, посветено на него. „Антон Дончев изразяваше своята гражданска позиция ясно и открито. Той беше изключително светъл, сърдечен и мъдър човек. Обръщението към всички нас беше „Синко!“ – призна Ангел Симеонов.

Свои мисли сподели Боян Ангелов – председател на СБП, отбелязвайки, че чрез творчеството на Антон Дончев българската литература постигна нови висоти: „След смъртта на писателя у мен възникна една непреодолима тъмнина. Нашето общество може да се огледа в романите на Антон Дончев – с възходите и паденията на нацията ни. Книгите му показват различни исторически периоди – от хан Аспарух до турското робство, но те извеждат и нещо много важно – ролята, която са имали богомилите за европейския ренесанс“.

Проф. Валери Стефанов се включи с интересно тълкуване: „Бай Антон е човек, който не си отива от нас. Освен легендарен герой, Вълчан Войвода е и странна езотерична фигура. Помня с какъв ентусиазъм Антон се зае с написването. В легендите истината е почти загубена, тя е преформатирана. Само въображението на голям писател може да възстанови това, което липсва в историята. Историята е разказ, въображение, воля за поддържане на колективната идентичност“.

Член-кор. Иван Гранитски – дългогодишен издател на романите на Дончев – разказа за съвместните им срещи с читатели, отбелязвайки, че заедно са изминали повече от 2.5 милиона км в стотици градове и села из страната: „Духовното наследство на Антон Дончев е необозримо. Той беше следовник на Д. Димов и Д. Талев. Беше велик човек – докато има памет за него, той е жив. В нашите пътувания сме се срещнали с повече от 150 000 читатели. Нация, която няма историческа памет, няма бъдеще“.

В палитрата от спомени се включи и Никола Дончев – син на писателя: „Тази книга остана отворена. Така той мислеше за себе си – като една отворена книга“.

В Алеята на творците на Централните софийски гробища, върху мрамора на вечния дом на Антон Дончев, може да се прочете веруюто му: „Духовността и достойнството са лицето на нацията“. 

Автор на снимкa: Виолета Цолова

trud.bg