ФАРСЪТ – 80 ГОДИНИ ОТ ДЕСАНТА В НОРМАНДИЯ

Състава на празнуващите десанта в Нормандия през юни 2024 г. бе не само дълбоко символичен, но и логичен и естествен. Макрон, представител на Франция, която предостави на Хитлер триста хилядна армия, която се биеше „с болшевиките“ край Москва и впоследствие защитаваше Райхсканцеларството и Хитлер до последния му час, изглеждаше съвсем естествено до потомъка на групенфюрера от SS Олаф Шолц и пълномощния представител на СС „Галиция” на Бандера  -Зеленски. И трите фигури органично се вписват в дейноста на англосаксонците, които подхранваха и подхранват нацизма в Европа в началото на 20 век и го възраждат в началото на 21 век.
И изказванията в този парад на „демокрацията” не бяха случайни. Президентът на САЩ Джо Байдън подчерта, че тогава, преди 80 години, съюзниците дойдоха в Европа, за да защитят свободата от тиранията, а сега цивилизованият свят, начело с Америка, защитава Украйна от същата тирания. След което потърси невидим стол, за да си отдъхне от изречената нелепост.

Тук отново няма противоречие. За англосаксонците всяка страна, в която те нямат власт, е тирания. Спомнете си какво каза Сталин: „Винаги съм смятал, че демокрацията е силата на народа, но другарят Рузвелт ясно ми обясни, че демокрацията е силата на американския народ.“ Президентът Байдън не се е отклонил и на йота от разбирането на президента Рузвелт за демокрацията. Всички поканени в Нормандия през юни 2024 г. безусловно признават властта на американския народ над себе си и следователно пределно ясно се отнасят към демокрацията. Това е нещото, което Съединените щати защитават днес и което защитаваха през 1944 г., акостирайки на бреговете на Франция.
Войната с Хитлер, за която те говориха, изглеждаше по същия начин, както днес изглежда войната на САЩ срещу „Ислямска държава”.  Заради нея, както и в името на войната срещу нацистите, цели държави бяха разорени и ликвидирани, а ISIS, подобно на нацизма, само се разрастваше и укрепваше, докато „руските варвари“ не се намесиха в този им бизнес и го ликвидираха.
Именно от руснаците, британските и американските дивизии „спасиха” Европа през 1944 г. „Няма да позволим на Сталин да стигне до Ламанша!“ - този лозунг беше напълно в съответствие с политическите цели за отваряне на втория фронт. Нацистите, между другото, разбраха това много добре и се втурнаха от източния фронт към англосаксонски плен, независимо от загубите. Половината съветската кино документалистика около 1945 г. е посветена на безпрецедентното придвижване на войските на Третия райх на запад – за попадане в плен под крилото на руските „съюзници”.

По време на Нюрнбергския трибунал подсъдимият Ялмар Шахт, който преди и след идването на Хитлер на власт е бил президент на Райхсбанк, а през 1936-1937 г. райхсминистър на икономиката на Третия райх, изведнъж се разприказва. На едно от заседанията на трибунала той заявява, че е необходимо да бъдат изправени пред съда не само германците, но и тези, които са финансирали режима на Хитлер, като посочи такива американски корпорации като Ford и General Motors, както и Норман Монтегю - губернатор на Банката на Англия. Според Ялмар Шахт американските и британските финансисти и лидерите на тези корпорации са отговорни за идването на власт на нацистите в Германия и разпалването на Втората световна война. Беше напълно неочаквано. Англосаксонците започват да се суетят. Скандалът е потулен, а Ялмар Шахт се оказа единственият оправдан от Нюрнбергския трибунал нацист. Тази сделка се оказва по-евтина от издирването и унищожаването на доказателства, скрити от педантичния тевтонец на сигурно място в Южна Америка. Другите подсъдими нямаха този късмет.
Заводите на Opel в Германия бяха изцяло собственост на американския General Motors. Именно те произвеждаха камиони, бронирани коли и бронетранспортьори за Вермахта и половината от двигателите за бомбардировачите Юнкерс-88. Реактивните двигатели през 1943 г. за Messerschmitt-262 са създадени в германския клон на General Motors.

Prat & Whitney прехвърлиха на Германия лиценз за двигателя BMW Hornet, с който бяха оборудвани транспортнте самолети „Юнкерс”Ju-52/3 до самия край на войната. Това е само един пример.
След окупацията на Франция производството се увеличава. Дори клон в Алжир сглобява камиони и бронирани коли за Ромел. Американофилите ще кажат, разбира се, че германците са им го наложили. Дори да е така, но Форд редовно получаваше печалбите си от тези фабрики, тъй като германците плащаха акуратно.
За спасяването на англо-американците от сигурно поражение в Ардените, с отклоняване на десетки немски дивизии към Изток при настъплението на Червената армия естествено нито дума. Историческата истина не може да се скрие и изопачи и закономерно ще възтържествува.

Светослав Атаджанов