Изучавайки българската история ми е направило впечатление, че дедите ни винаги са се пробуждали в критичния момент. Става дума за момента, в който се е решавало бъдещето им, такъв момент, който, ако бъде пропуснат последствията биха били фатални. Имам чувството, че сега е точно такъв момент.
Ние все още пазим традициите си, все още има огромно количество добри хора в нашето общество, голяма част от младите хора са останали незаразени от модните прокази въведени от чужди сили. Това означава, че за нас има надежда, макар небето над главите ни да е черно. Все още можем да инициираме, поддържаме и завършим поредното прераждане на България.
България не е червена, синя, жълта, не е лява, или дясна, България е нашата Родина, свещено място, дом, който чуждите идеологии и чуждите лобита само съсипват. Партиите, основани на доктрини създадени от чужденци, са като паразит, който яде, докато има нещо за ядене в нападнатия организъм, т.е. до пълното унищожаване на жертвата.
Не са ни нужни партии, а Родолюбци и то не на думи, а на дела. Много "патриоти" се навъдиха през последния четвърт век, странното обаче е, че погледът им е все навън, а не към България. Неразумно е да се надяваме на "избрани" хора, защото обществото не се състои от няколко "елитни" звена, не, обществото е една дълга верига, в която дори и най-малкото звено е важно. Скъса ли се то - нарушава се и единството.
Трябва да престанем да си мислим, че малкия човек не може да промени нищо и трябва да остане безучастен. Това не е така! Всеки е важен, приноса на всеки е от значение. Дали ще е с добра дума, дали ще е с помощ на по-слаб, дали ще е с изобличаване на корумпирани личности - все има полза. Всяко добро дело е като камъче вграждано в голяма стена. Колкото повече са добрите дела, породени от истинския български дух, толкова по-скоро ще бъде изградено това, от което имаме нужна – България, която е добра за всички българи.
Бъдещето е като река, в която се вливат различни поточета. Ако те са чисти, то и самата река в долното си течение ще е светла и чиста. Така е и с нас - всеки един допринася или за доброто, или за пагубното, няма трети път, за това и няма място за колебание. Прави добро, мисли добро, говори добро и работи за България!
Павел Серафимов
