Нашият Исторически парк – копиран в Русия?

По-долу споделям свое виждане за възможната причина на проблемите, сполетели през последната година както нашия Историческия парк край Варна, така и неговия създател – Ивелин Михайлов. За своята теза, изложена по-долу, нямам други доказателства, освен логиката на събитията.

И така… Малко са хората, които знаят, че през последната година и половина, в Крим, близо до Севастопол, се изгражда с усилени темпове Историческият парк на Русия – „Новият Херсонес“, или „Херсонес Таврический“. Изгражда се под надзора на президента на Руската Федерация, и в добавка – изгражда се от въоръжените сили на Русия. За изминалата година и половина са построени около 24 ха. Първият етап предстои да бъде открит този месец. Държавните руски ТВ канали (Россия 24 и РТР-Планета – виж „smotret.tv“) отделят на парка сериозно внимание. Интересното в случая обаче е това, което той представлява. А той представлява копие на нашия Парк. Но копие, определено по-бедно в исторически план от българския оригинал – там я няма нашата древност, няма траки, няма прабългари… Но иначе същите базилики, сгради, църкви…- всичко построено сякаш по нашите проекти.

Същите жилищни помещения и колиби на жителите… Същите занаятчийски и търговски постройки…Даже и река са прекарали. Но черешката на тази кримска торта е т.нар. „Византийски квартал“. Той с пълно право може да бъде наречен „клонинг“ на нашия Исторически парк. И още… какво ли няма там – монетен двор, музей на Византия, музей на Християнството, черква под открито небе… - и всичко се върти около тезата как техният княз Владимир е приел християнството от Византия и е покръстил езическа Русия. За България – естествено – нито дума. И нито дума за нашия Исторически парк. Но за сметка на това, в коментарите си, руските телевизии изкарват техния парк като уникален и единствен в света. И тук виждам нашия проблем: през последния век Русия се отнасяше много резервирано към българския исторически принос - както в създаване на азбуката, по същество българска, а не „славянска“, така и в предаването на християнството към езическа Русия, паралелно със старобългарския език, наречен по-късно от идеологически съображения, „черковно-славянски“. (Единствено изключение от този тъжен исторически фон беше академик Дмитрий Лихачов и неговите трудове в подкрепа на България и историческата правда.) И тази конкуренция в културен план, между Русия днес и матушка България, дала много неща на руснаците исторически в духовната сфера, за мен е една причина за ударите срещу нашия Исторически парк.

По същество той е реално доказателство за българското влияние върху средновековната руска култура, омаловажавано и дори отричано от руските идеолози. В тази връзка например, хората си спомнят твърдението на руския президент, че азбуката ни е създадена в земите на днешна Македония (цитирам по смисъл). Приемам, че тук фактор е и най-елементарната завист, съчетана с руска имперска психика… - представете си само – мъничка България какво е направила за огромната Русия… Просто няма как да се признае! И руските идеолози се правят днес, че България не съществува...- абе „братушки-предатели“. А виж, Византия – тя е друго нещо.

И най-важното – нея вече я няма в съвременността. И резултатът е налице – определени сили, и в обществото ни, и в парламента, са се активизирали в опитите си да дискредитират както парка, така и неговия създател. Може и да успеят, за съжаление: няма Парк – няма проблем. И руският „Византийски квартал“ може наистина да се окаже уникален и единствен в света. В заключение представям линкове към някои материали за руския „Херсонес Таврический“:

https://www.youtube.com/watch?v=A6Oxyr-Hcf4

https://www.youtube.com/watch?v=TiLqh9uC8FA

https://www.youtube.com/watch?v=PnkosCxjh_Y

https://www.youtube.com/watch?v=XbrhncAXk70

Ивайло Кирков