САМ МЕНДЕС и СЪВЪРШЕНИЯТ ТЕАТЪР

Ако човек иска да гледа качествен театър, трябва да отиде в Лондон. 
Никъде другаде по света няма събрани на едно място толкова много велики актьори, режисьори, сценографи и автори. 
Театрите в Лондон са над 250, а репертоарът в тях е зашеметяващ – от класически шекспирови творби през съвременна драматургия до най-зрелищните мюзикъли – тук може да видиш всичко.
Този път целта на пътуването до Лондон беше Сам Мендес – мой идол в киното и театъра. Със сигурност сте гледали неговите филмови шедьоври „Американски прелести“, „Път към отмъщение“, “Revolutionary road” и „1917“.

Но сър Мендес е преди всичко театрален режисьор. Спектаклите му са истинско откровение – в тях може да видиш онези постижения на човешкия дух, заради които си заслужава да се живее. 
„The Motive and The Cue“ в Националния театър е нова британска пиеса от Джак Торн, която разказва за създаването на един необичаен спектакъл – Ричард Бъртън играе Хамлет под режисурата на легендарния сър Джон Гилгуд. Взаимоотношенията между двамата са сложни и напрегнати. Сър Гилгуд (в ролята е изумителният Марк Гатис) е „стара английска школа“, изиграл стотици шекспирови роли, човек с безупречен вкус и хапливо чувство за хумор. Срещу него се изправя младият Бъртън ( в ролята е Джони Флин), който тъкмо е станал звезда, започнал е връзка с Елизабет Тейлър и е обсебен от алкохола. 

Сблъсъкът между егото на двамата е титаничен. В търсене на въпроса кой е Хамлет и как трябва да се играе, Гилгуд и Бъртън стигат до крайности. И разкриват демоните си, тъмните духове от миналото им, които са ги направили такива, каквито са.
Сам Мендес търси в този спектакъл истината за човешките мотиви, движещите сили на актьора, раните, които никога не заздравяват. Марк Гатис играе сър Джон Гилгуд изящно, премерено и иронично. А Джони Флин е краен, необуздан и раним. Нещо в играта му през цялото време ми напомняше на Том Хълси в „Амадеус“ на Форман.  
„The Motive and The Cue“ се играе в зала „Литълтън“ на Националния театър (сега са предпремиерните представления, премиерата е на 2 май).   
Другият актуален хит на Сам Мендес е “The Lehman Trilogy” в театъра „Джилиан Лин“.  
Това е брутален спектакъл!

В основата на сюжета е историята на братята Леман, трима германски евреи, емигрирали в Съединените щати в средата на 19-ти век и започнали малък семеен бизнес от магазинче за платове в Монтгомъри, Алабама, за да го развият до най-мощната финансова империя в Обетованата земя.
Сам Мендес разказва тази епична семейна сага в рамките на три часа и половина само с трима актьори. 
Но какви актьори! Всеки от тях влиза в десетки роли и е ту разказвач, ту някои от героите в историята. Отделните епизоди се сменят с шеметна скорост. 
Сценографията на Ес Девлин ми взе акъла. Не съм виждал подобен полет на фантазията.
Върху сцената не спира да се върти един прозрачен паралелепипед и всяко завъртане прави нова реалност, нова среда. Тази среда е изградена само от картонени кутии, които актьорите нареждат по различен начин, като пъзел и превръщат кутиите в офиси, магазини, борси, небостъргачи.
Цветове няма. Всичко е черно-бяло. Като в старите филми. 
Винаги съм се усмихвал иронично, когато някой каже „тази книга (или този филм) ми спря дъха“. 
Звучало ми е патетично, пресилено.
Е, сега го преживях.

Видях как заедно с мен, още 1300 души в театъра на моменти наистина спираха да дишат, защото това, което ставаше на сцената беше нещо, което се случва веднъж в живота.
И ти се иска да задържиш този момент. 
И той да не свършва никога.
На финала, когато осветлението угасна, в салона се чу мощен тътен. Публиката започна да вика, да крещи от възторг. 
Аз се разплаках. 
Видях този театър, към който винаги несъзнателно съм се стремил.  
Видях, че такъв театър е възможен!
Мога само да се поклоня на сър Сам Мендес.
И да благодаря на съдбата, че съм роден във времето, в което той твори.  
God bless him!

Иво Сиромахов