Уморително ли е постоянно да организирате романтика за жена си?

„Ще ти омръзне непрекъснато да организираш романтичен цирк за жена си (а не за някоя дама, за да я свалиш)“
Има такъв сексистки мъжки виц:
„Провежда се Световен конгрес на жените. В дневния ред са включени три въпроса:
1. Всички мъже са измамници.
2. Няма какво да облека.
3. Разни."

Ако подобна шега е написана от жени, щеше да звучи така:
„ Провежда се Световен мъжки конгрес. В дневния ред са включени три въпроса:
1. Платих за бутилка шампанско, но нямаше резултат.
2. За пране и почистване, натисни два бутона, но никога няма да ги натисна.
3. Ако водиш жена си по ресторанти, като и подаряваш цветя, тогава защо изобщо да се жениш?“
Наистина, къде отива романтиката в брака? Кой трябва да я осигури? Съпругата, или съпруга? Къде да търсим либидото след няколко години брак? И необходимо ли е да организирате „цирк“ на жена си, в смисъл понякога да я ухажваш така, сякаш не сте женен?
Мненията както винаги са разделени.
Най-популярната мъжка теория за угасването на женския ентусиазъм в брака (и в леглото) звучи като „любовта трае три години“. Понякога се формулира по-образно – „пеперудките там долу умряха”, или „имаше някакви „феромони“, които взеха, че изчезнаха”.

Както виждате, и в двата случая хората се обръщат към живата природа. По-точно към про-мъжката й страна. Теорията за мъртвите пеперуди, изчезналите феромони, или любовта с тригодишен срок на давност е, че ако една жена те харесва, няма нужда да правиш нищо. И това е отчасти вярно, но само ако говорим за много енергични жени с активна жизнена позиция. Защото тези, които живеят в коремчето им, не са пеперуди, а истински дяволи. Повечето хора се нуждаят от романтика, взаимно разбиране, ухажване и атмосфера. И ако по време на периода на ухажване мъжът все още е готов, макар и неохотно, да предостави тези „екстри”, тогава по-късно смята, че това е ненужно.
Когато на такъв фон чувствата на жената започнат бавно да плесенясват и качеството на живот започне да пада в сравнение с предбрачните времена, започва теоретизирането. „Работата е там, че жените не се привързват към никого повече от 3-4 години, това време им трябва, за да заченат и отгледат дете, след което бягат...
Ако една жена, след като роди дете, избяга от вас три години по-късно, това не е защото е жена, програмирана за такова поведение. А след като по време на бременността и след раждането сте се държали позорно. И преди е планирала да избяга от вас, но е изчакала да излезе от майчинството и да изпрати детето на детска градина.
Някои мъже стигат дори по-далеч в опитите си да обяснят на себе си (и на другите) къде са отишли чувствата, трепетът, вълнението и любовта. Тук на помощ им идва теорията, но в по-малка степен биологичната и в по-голяма степен социалната. По някаква причина сега можете да я чуете на всяка крачка.
Чувствата избледняват, защото съпругът е добър. И най-важното – предвидим. Между другото, най-вече мъжете са обиждани така от самите мъже. И няма какво да се каже за мъжете, които искрено обичат жена си, не й изневеряват, не правят подаръци и поддържат известна степен на взаимно привличане, взаимно уважение и близост в отношенията.

Според привържениците на тази теория избледняването на чувствата се свързва именно с „добротата“ на съпруга. Тоест, цялата доброта на съпруга е пасивност, инертност и желание да си похапва на топло, а съпругата да решава всички проблеми. Жената, оказвайки се в ролята на майка, постепенно изстива. Или, обратно, прекомерен натиск върху съпругата, контролирайки всяка нейна стъпка. Но това е друга история (между другото страшна).
Има още един прост и евтин начин да се обясни избледняването на чувствата. Това е личния интерес на жените. И дори ако няма абсолютно нищо за кражба от апартамента на мъжа, а ценностите там са разклатено легло със стар учебник поставен под него, една жена все още може да бъде обвинена в комерсиализъм. Отначало тя искаше да се омъжи и се преструваше, че е така. И сега тя показа истинското си лице... Тези мъже не се опитват да примирят своите фантазии с реалността и няма да успеят.
Мъжете изграждат такива теории, за да не слушат оплакванията на жените. „В брака искам ухажване, романтика, ходене на рессторант и букети цветя. И ако всичко това го няма, излиза, че преди брака съм живяла по-добре, отколкото по време на него?”
Някои жени ще се опитат да възразят. Но това са много хитри жени. Те не искат да отидат на ресторант, а искат да отидат някъде другаде. Например в чужбина, в нов град, на плувен басейнв в собствена вила, или да достигнат нови висоти в кариерата... Искат да ходят заедно на фитнес, да гледат любимите си сериали... Тоест искат същото, но под други форми. И никоя не иска да бъде третирана като мебел.

Трябва ли мъжът да продължи да се грижи за жена си в брака, дори ако е много уморен? Трябва ли жената да продължава да „създава атмосфера“ с тоалета си и доброто си настроение, дори ако през деня е била заета в офис, или в домакинска работа? Как да съчетаем ежедневието и къде да намерим време за романтика? Всяка двойка ще реши това за себе си. Но ако не сте готови да продължите да инвестирате в ухажване, внимание и създаване на атмосфера в брака си, тогава не трябва да очаквате това и от жената. Иначе няма да е честно, нали? Тогава избледняването на чувствата не трябва да се обяснява с всевъзможни теории за женска конспирация, а да се приема за даденост. И сексуалният живот... да бъде погребан след няколко години. Можете дори да поканите приятелите си на това погребение.
Смятате ли наистина, че съпругът трябва да ухажва жена си в брака и отново да печели нейните чувства? И ако да, как точно? От какви „грижи” се нуждае една жена, за да освежи сетивата си?

Светослав Атаджанов