Защо някои мъже все още вярват в телегонията?

„Неудобно е да признаеш, че децата ти съдържат не само твоите гени, но и гените на тези мъже, които са били с жена ти преди теб. Нашите предци не са били по-глупави от нас, така че женското целомъдрие е било изключително важно през вековете за продължаване на рода. Телегонията съществува! Естествено, женската част от населението ще бъде против. В крайна сметка е по-лесно да мислиш, че няма телегония; трудно е да признаеш грешките си. Телегонията съществува, но е крайно неудобна за съвременните жени, които до 20-годишна възраст вече имат 50-100 партньора или дори повече.“

Това са откъси от дискусии за телегонията. Дали това е псевдонаука?

Вероятно някои знаят какво е телегония от биологична гледна точка. Това е необоснована теория, която предполага влиянието на първия партньор (а понякога и на всички следващи) върху наследствените черти на потомството. Учените се справиха блестящо с тази задача. Там нямаше какво да се опровергава. Единственото доказателство беше фактът, че някога някакъв кон е родил жребче с леки ивици по краката. Понякога това се случва. Но въпреки това под всяка статия за телегонията ще намерите десетки и дори стотици коментари от хора, които не се нуждаят от никакви доказателства. Нещо повече, дори сериозни политици, общественици и експерти не се колебаят да симпатизират на телегонията. Особено в мюсулманския свят. И може само да се гадае за броя на обикновените мъже, които напразно си я припомнят с фразата „Жените съвсем се развалиха“.

Затова феноменът телегония е по-интересен от психологическа гледна точка. Ако някакъв феномен не съществува, но хиляди хора с пяна на устата, се опитват да докажат, че съществува, тогава защо им е необходимо? Защо телегонията винаги работи срещу жените?
Не наистина. Ако приемем, че телегонията е наука, а не просто още един метод за унижение на жените, тогава е лесно да си представим нейните блестящи последици за човечеството. Например бихме знаели, че наистина чертите на първия партньор се наследяват гарантирано. И какво би означавало това?
Да, това би било откритието на века, на хилядолетието. Нямаше да има повече проблеми, нямаше да има повече генетични заболявания, нямаше повече скърби. Учените ще изберат една идеална „проба“, ще вземат от нея зародишни клетки и ще я пръскат през вентилацията във всички училища и детски градини. И тогава децата ще се раждат здрави и румени, силни и весели и няма да създават никакви проблеми. Но не, по някаква причина никой не мисли така, феновете на телегонията не искат спермата на други хора, дори и на най-добрите.

Никога досега телегонията не е обръщала лице към жените и гръб към мъжете. Винаги е точно обратното. Това винаги е просто морализиране, разсъждение „за чистотата на нашите жени“ и разсъждение, много подобно на делириум от ревност. Все пак има смисъл да се поддържа известна сексуална и любовна хигиена. Особено в наше време, когато някои дефекги на бивши партньори - например техните заболявания могат да бъдат предадени на потомството без никакви гени, както и от жените на мъжете. Накратко, би било хубаво мъжете да се грижат за своя морал и чистота, лоялност и праведност.
Но онези, които вярват в телегонията, не искат чистота за себе си. Искат да я изискват от жените! Още повече, че тяхното мислене е най-близко до метафоричното и архаичното.
Защо телегонията не е толкова безобидна, колкото изглежда
Фенът на телегонията никога не се съмнява в качеството на собствените си гени. Той винаги ги смята за най-добрите, както на ниво индивид (тоест себе си), така и на ниво групи. Следователно телегонията почти винаги се свързва с етнически и расови предразсъдъци, а понякога и с идеите на нацизма. Обикновено тази идея е последвана от дискусии относно спазването, включително на законодателно ниво, на расовата чистота, така че не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Така че телегонията е не само глупава, но и опасна теория, тя събира около себе си определен кръг от хора, обикновено не най-умните, но пропити с чувство за собствена значимост.
Вяра в телегонията и бащинските качества

Много хора вярват, че самият факт на биологично бащинство е достатъчен, за да се чувстват като изпълнили дълга си. Но не е необходимо да общуват с детето. Такива мъже са възможно най-далеч от психологията на добрия баща. Защото биологичният принос спрямо социалния е пълно фиаско. Дори една майка да е бременна в 9-ия месец, раждането е само една тридесета от предстоящото изпитание. Какво толкова си направил ? 5 минути? И след това човек си мисли, че е направил нещо за бъдещето на планетата и по някакъв начин е продължил рода си? Телегонията е мит, към който мъжете се придържат с всички сили, убедени, че светът се върти около сексуалната им функция.
Какви хора смятате, че все още защитават телегонията с пяна на устата? Защо тази псевдонаука отказва да умре?

Светослав Атаджанов