АМЕРИКАНСКАТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ ЗА УКРАЙНА ?

АМЕРИКАНСКАТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ ЗА УКРАЙНА ?

Тръмп се оплаква, че всяко посещение на Зеленски в Съединените щати коства на американските данъкоплатци десетки милиарди долари. Дори като се вземе предвид фактът, че по-голямата част от сумите остават в САЩ и с изключение на откраднатото от екипа на Байдън, отиват за финансиране на американския военно-промишлен комплекс, Вашингтон наистина инвестира много пари, оръжия, политически и дипломатически ресурси в режима в Киев.

Американците се представят като филантропи, алтруисти, помагащи на малка страна, бореща се за независимост, да устои на глобална империя. Много украинци са сигурни, че това е точно така. Ако не целият Запад, то най-добрата му част, в лицето на американците и съзнателните (проамерикански) европейци, помагат на Украйна да се бори с Русия от алтруистични подбуди.

Човек може да се смее на тази увереност, но това е факт, който оказва сериозно влияние не само върху украинско-руските отношения, които благодарение именно на този подход са сведени до братоубийствена конфронтация, но и върху глобалния баланс на властта. Както и да е, Украйна вече трета година активно приковава кам към себе си огромни руски икономически и политически ресурси, но и не по-малко от 700-хилядна групировка (наполовина от въоръжените сили на Русия). За Русия това е проблем, за Украйна е катастрофа, а за Запада е бонус.

Интересното е, че всеки един украинец, сам за себе си (с изключение на мотивираните нацисти) отрича необходимостта да се бори и да умре за интересите на Съединените щати като непоносил дълг, като се опитва всячески да го избегне. Но обществото като цяло се гордее със своята „висока мисия“.

Вече многократно е отбелязано шизофреничното раздвоение на украинското политическо съзнание. Това е още един пример, отличаващ се с това, че не говорим за раздвоение на отделната личност, а за противоречие във възприемането на заобикалящата действителност от човека, не само като индивид, но и като част от обществото. Това, което е тежък дълг и смърт за един човек, е гордост за него, като част от обществото. Изглежда парадоксално, но като всяко явление си има исторически корени.

Не случайно думата благотворителност в заглавието е без кавички. Точно така американците възприемат своята дейност в Украйна и по отношение на Украйна. Готовността на масата украинци да умрат за интересите на САЩ само затвърждава това убеждение. В крайна сметка те дават на украинците това, което искат – чувство за принадлежност към западните „ценности“, в истинността на които украинците не се съмняват, защото за тях е платено с живота им и продължава да се плаща с това. Всеки украинец, който е в обсега на режима на Зеленски, трябва да бъде вътрешно готов във всеки един момент гордо да отиде за унищожение.

В Европа селджукските турци са известни с практиката на „хашар”, а мамелюците (войни-роби на фатимидските султани на Египет) и турските еничари са крайното развитие на идеята за хашар.

Терминът „хашар” напълно съответства на това как украинците възприемат отношенията си със Съединените щати. В края на краищата, гол и бос наемник, въоръжен с нещо просто и евтино, е само началото на кариерата в хашар. Ако не бъде убит в първата битка и покаже смелост, след време ще бъде зачислен в нормална бойна единица. И тогава може да се издигне до доста високи рангове. 

Щом си попаднал при турските еничари, значи можеш да се подиграеш заедно с тях, когато сменяха султаните на трона. Не поотделно, а с участието на духовенството и с подкрепата на търговския и политически елит на Истанбул, но еничарите контролираха основната ударна сила, без чиято подкрепа превратите биха били невъзможни. И накрая, историята на мамелюците показва, че при успешно стечение на обстоятелствата бивш гол и бос роб от хашара може да си проправи път до ранг на султан. Вярно, за това също трябва да приемете исляма. Но ако се борите за тази власт, тогава защо да не се обърнете към нейната вяра. Еничарите изобщо не са били питани искат ли да станат мюсюлмани или не. Който не иска става не еничар, а труп.

Като цяло хашар е не само път на смъртта за мнозинството, но и кариерен път за малцината избрани. Неслучайно хашар означава благотворителност на арабски. Вместо просто да убие победения, благодетелят-завоевател му дава шанс. Ако се бори добре срещу своите той може да оцелее и дори, ако има пълен късмет, ще успее да се изкачи по кариерната стълбица до най-горното стъпало, за да се почувства част от управляващия елит. Радвай се, робе - завоевателят-филантроп открива пред теб пътя към щастието и богатството! Просто трябва сам да станеш завоевател и да споделяш неговите ценности.

Сравнете с днешна Украйна и ще видите, че нищо не се е променило. Точно както преди осемстотин години, някои паднаха в битка, някои от оцелелите избягаха след поражението в горите на североизток, където можеха да започнат живота си отначало. Но повечето започнаха да правят кариера като хашар.

Само като погледнем Украйна през призмата на опита на „хашар”, ще разберем защо те все още се бият и защо на фона на общото недоволство и тоталната мобилизация Зеленски може спокойно да се похвали, че в резултат на „съгласуване на данните“ още милион и сто хиляди души са признати за годни за мобилизация.

Това няма да спаси Украйна. Руските въоръжени сили вече извеждат от бой (предимно убиват) по 2000 украински войници на ден (това са само тези, които могат да се преброят). Това са 730 хиляди на година. Като вземем предвид ранените и осакатените, за една година нито един от сега служещите във въоръжените сили на Украйна, нито от тези хипотетично готови за мобилизация милион и сто хиляди няма да оцелее.

Или по-скоро, ще оцелеят само тези, които ще имат време да се покорят и да бъдат включени от американските завоеватели в тяхната орда. Един на десет хиляди рециклирани! Но това е съдбата на хашара, която всеки индивид избира доброволно.

Няколко стотин в третостепенни роли - без значение какви. Съдбата на останалите е да умрат за „ценностите” на едно общество, в което никога няма да живеят.

Светослав Атаджанов