БЕЗСИЛИЕТО НА БЕСОВЕТЕ

Евроатлантическа мъгла плътно е обвила територията на България. Ако се гледат медиите и изказванията на политиците, България си е заслужила наградата "Златен ибрик", която може да се връчи и лично от представителят на налагащата в цял свят демокрация държава, кой знае защо наричана на името на целия континент - Америка. А лично някои наши политици, особено усърдни с езика и явно крайно негнусливи, могат да бъдат наградени с орден. Тук се отплесвам в спомени, че съм чела как Луи XIV  /крал на Франция за тия, които  са бягали от часовете по история/, е наградил свой придворен, който е имал отговорната задача след голямата нужда на краля, да го избърше и приведе в по-хигиеничен вид. Та защо отново да не се направи подобно награждаване. Дори вече се сещам за това кои ще бъдат номинирани, но пък битката ще е оспорване и люта.

Да се върнем към евроатлантизма. Някак си в началото на демокрацията незнайно защо, ние като пълни наивници бяхме останали с впечатлението, че се борим за демокрация, свобода, свобода на словото, свободни и честни избори, без граници в Европа, свободен пазар на труда. Последната година се оказа, че цялата тая работа е била да се борим срещу руските и съветски паметници в България. И може САЩ да ни смятат за вярно куче, ама също като бълхлив помияр не ни пускат в къщата си без проучване до девето коляно, благоприятни климатични условия и в зависимост от това с кой крак е станал посланика същата сутрин. 

Борбата за свобода на словото беше изместена от борба с паметниците. Оказа се, че след като влизането в НАТО и ЕС не успя да ни оправи, то решението било да съборим де що руски и съветски паметник има и едва след това оправянето щяло да започне. Аз пък се чудих досега защо вместо да се оправяме, затъваме до над шия, пък то какво било: Паметникът на Съветската армия, Альоша, бюстът на граф Игнатиев и прочие символи са пречели на оправянето. Носят се слухове сред евроатлантическия планктон, че лично Альоша е спрял да пуснат България по сушавия Шенген, та затова само по въздушно-капков път са ни пуснали. А граф Игнатиев лично е издействал българите да са най-бедни и да живеят най-мизерно в ЕС. Та вече открихме враговете - паметниците! След като ги махнем, таквоз оправяне ще започне, че дори на евроатлантическия планктон му бледнее фантазията.

Гледам някаква изрусена голяма бяла птица /лебед, бе, лебед, какво си помислихте/ иска да маха Альоша в Пловдив. Защото иначе други проблеми в града ни няма - улиците оправени, по тротоарите една счупена плочка няма, зелени площи навсякъде, въздухът чист като сълза от охлюв, Марица почистена, инсинераторът и крематориумът построени, Пещерско шосе и другите отчуждени и построени разширенията, след всеки изхвърлен чувал с боклук орда от ОП "Чистота" минава да измие с четки за зъби, а из града се носи ухание на рози и лавандула. Та голямата бяла птица, понеже вече е решила тез маловажни проблеми на града, е решила оправянето да продължи с паметника. Много й пречи. Най-вече на грантовете, а, както знаем, в днешните скъпи времена, парица е царица!

Извън майтапа, интелектуалното и политическо безсилие на евроатлантиците минава приемливото дори за селски идиот. Станаха по-католици и от папата. В Берлин може да има паметник на Съветската армия, във Виена също. Но в правоверна евроатлантическа София не може. Впрочем е хубаво да се замислят, че потомците на тия, чиито паметници махат, са на един гьол разстояние от България и знаят много добре имената на тези, които са врагове на паметници. Ама много добре! А за сведение на планктона, войната не отива на добре. А като се приключи с Украйна? Кой смятате, че ще ви защити? 

Хайде, за ваше добро, зарежете битките с паметници и се опитайте, ако не можете да свършите нещо полезно, поне да не вредите. Защото вредителите обикновено свършват по един начин!

Елена Гунчева-Гривова