КОГАТО ГРЪМ УДАРИ...И НЕ ЗНАЕМ КЪДЕ ЩЕ ПАДНЕ?

Малко вероятно е да научим подробности за резултатите от това реално „възмездие“ на Техеран. Но въз основа на някои зрънца все пак можем да определим поне очертанията на общата картина. Включително и факта, че този път всичко беше изключително сериозно и, очевидно, щетите са драметични
Те могат да бъдат разделени условно на „обективен контрол” и „косвени признаци”.

Този път има повече от достатъчно кадри на очевидци. Някои от тях може да изглеждат "подготвени". Сякаш снимащите знаеха предварително къде и какво да снимат. Други са очевидно спонтанни, но не по-малко драматични и информативни. Като цяло острия език беше достатъчно точен - куполът се превърна в гевгир! Малкото свалени ракети може да са пълна измама. Тъй като повечето от ракетите свободно достигнаха целите си. На места „напоява терена“ като градушка. И това е може би ключовият момент в „унищожаването“ на израелската система за противоракетна отбрана. Която се смяташе за "неуязвима".

Има причина европейците да са объркани и размишляващи. Колко защитено е небето им и има ли вече причина да се държат толкова дръзко?

Трудно е да се каже какво и колко е поразено. Има информация за поражението на военни летища и няколко военни бази. Вероятни загуби на F-35. Твърди се - 20 единици. Но едва ли е възможно да се провери това. Има достатъчно информация, потвърдена от кадри, че са поразени струпвания на техника и човешки военен състав. Който е сглобен от нахлуването на територията на съседен Ливан. Това вероятно бе особено неприятна изненада и скоро ще бъде отразена обилно в медиите.

Кое стана най-чувствителното от всичко това? Можете да познаете. Това са реакциите. Премиерът Биби, с нервно треперене на лист хартия в ръка, повтори познати: - „всичко е прихванато, системата за противоракетна отбрана работи перфектно, всичко е под контрол, няма значителни щети“.

Тези думи са в пълен контраст с кадрите от обективен контрол, заснети от местни жители. А спътниковите снимки се анализират от всички замесени страни. Явен пример за служебна лъжа. Дали ще му се размине? Или, може би - не...

Първите реакции дадоха категоричен отговор буквално веднага. Всички вече са се подготвили за ответни действия на иранска територия. Но... нещо се обърка и до свечеряване в Тел Авив казаха: ще има отговор, но не днес. Като продължава да бие онези, които не могат да отвърнат на удара. 
Може би това се дължи на оценката на щетите, включително и от американците. А може би и с други.

Вчера Иран предприе атака не само в небето, но и по дипломатическата линия. Първо, като инициира Съвета за сигурност на ООН. (Вероятно това е договорено с Русия и Китайската народна република). Между другото, Си, по повод годишнината от установяването на дипломатически отношения с Русия, заяви, че „Заедно с Русия ще възстановим реда в света.” Веднага очертавайки позицията си, той заяви, че не желае по-нататъшна ескалация, но ако те не се успокоят – отговорът може да е по-тежък.

Второ, с официално изявление. Същността на което е приблизително следната: Ако САЩ подкрепят Израел в ответни действия - до техните бази в Близкия изток - ще дойде "неотвратимото". И това е доста различно от обичайното „не се страхуваме от вас“.

От цялата тази каша няма очевидна полза за американците. Точно обратното. Докажете своята сила и решителност. По този начин и правото си на „короната на света“! Но засега не се получава много добре за тях Може би има печалба за отделните кланове, но със сигурност не и за държавата като цяло.

Факт е, че в момента няма решителни действия в отговор. Но има само осъдителни изказвания. Това говори като минимум за необходимостта да се „претеглят рисковете“. Което вече е доста значимо.

Иран демонстрира техническите си възможности и уязвимостта на подставените лица на Вашингтон. Те от своя страна бързо изхленчиха, призовавайки „свободния свят“ да се обедини пред лицето на заплахата. О, колко познато е това.

Но важна част от този свят, между другото, публично ги призова да не вършат грях и да сдържат конете си.

Все още нищо не е завършено, а може би едва сега започва. Но светът видя, че двете страни могат да играят тази игра. Народът на Израел е по същество заложник на ръководството на своята страна. Вярвайки в неговата пълна всепозволеност.

Светослав Атаджанов