Минавайки през различни стадии на развитие човек стига до онова, което наричаме „Модерна епоха“

Минавайки през различни стадии на развитие човек стига до онова, което наричаме „Модерна епоха“. При нея разумът бележи началото на всичко,  което днес наричаме модерна наука, представителна демокрация, плурализъм, премахване на потисничеството, робството и т.н.

          Това, което обединява всички съвременни системи на демокрация е свързано с осъзнаването, че няма само един правилен начин да виждаме света, има множество гледни точки и всяка трябва да бъде зачитана. В сферата на културата също се приемат различни разбирания за Доброто, Истината и Красивото, както и за морала, науката, свободата на вероизповеданията и всичко, за което се сетите.

           Само че след няколко десетилетия, независимо от силните и слабите си страни, Модерната епоха, демокрацията и плурализмът навлизат в нов стадии наречен „Постмодернизъм“. И тъй като с всяко нещо, с което бъде прекалено и пресилено се превръща в своята противоположност, същият този либерализъм и плурализъм, започват да изяждат самите себе си.

           Започнаха да се появяват такова множество от различни истини, че вече не може да се определи, кои са по-добри, кои произтичат от здравия разум, кои са си направо налудничави! Тези истини са крайно фрагментирани, социално конструирани, локални, релативни, изкривени до степен да изглеждат отблъскващи! Те до такава степен са лишени от ориентири, без единен светоглед, че някои западни мислители наричат тези симптоми признак за „ Аперспективна лудост“. С една дума никоя от перспектива не е по-добра от другите, всичко е фрагментирано и налудничаво!
          Този плуралистичен, релативистичен, мултикултурен, мултиполов „мулти-налудничав“ подход, прониква в хуманитарните науки, в култура, политика и университети. За него се пишат докторати, композира се музика, играят се пиеси, пише се поезия. Мултикултурният, мултиполовият поет страда за човечеството, страда дори за плачещите върби…

           През 1917г. Марсел Дюшан купува обикновен писоар серийно производство, обявява го за произведение на изкуството, дава му названието „Фонтан“! После го подписва и го изпраща на изложба в Ню Йорк. В безброй художествени академии по света, на студентите се показва този писоар, станал обект на безброй творчески дискусии. Ето и мнението на преподавател изкуствовед, който „уринира“ по темата: „Фонтанът” на Марсел Дюшан е изключително деликатно и многопластово произведение. Това е реконструкция на нашето усещане за изкуство, на настройките ни към него, на връзката между процеса и продукта“… 
           Но да оставим писоара, у нас също ги има „изложени“ в градските тоалетни, също деликатни, при това къде-къде „по-многопластови“ от този на Марсел Дюшан…
           Никога в историята на християнска Европа, политици не са си позволявали да променят половата идентичност на мъжа и жената, чрез политически стратегии и законови мерки. Нито е имало хора като Джудит Бътлър, която казва: няма мъже и жени! Полът е фантазия!
           Природата е разделила човешката раса на два пола, да се опитваме да ги направим еднакви, или да прибавим още четири е налудно!

          Либералният капитализъм, демокрацията и плурализмът не идват ли на този свят благодарение на юдео-християнските идеи? Докато Западна Европа не се отърси от утопията за мултикултурализма, все по често ще виждаме хора с прерязани гърла по улиците на Париж и Лондон. Не можеш да бъдеш толерантен с дивака и човекоядеца, защото в процеса на приобщаване можеш да бъдеш изяден! Диваците не са по-добри хора… Нали знаете онази история,  в която племе людоеди, край Амазонка, смятали всички падащи от небето, приземяващи се катапултирали, или спортни парашутист за хуманитарна помощ…

         Толкова е очевидно, че Ислямизмът се възползва именно от признатите от западните общества човешки права, за да ги обърне срещу същите тези общества! Той използва нашите принципи, за да налага собствената си идентичност, като през цялото време разиграва коварно картата на жертва на дискриминация.
          Целият този Постмодернизъм, мултикултурализъъм, деконструкция, мултиполовост до такава степен проникват в западния културен и политически свят, че повече няма накъде! Тази „аперспективна лудост“ сякаш вече не може да бъде спряна…
         Преодолял колонизаторството, робството, потисничеството и тоталитаризма, западния свят е на път да се превърне в постмодерна лудница!

Петър Ангелов- Дарев