СТРТЕГИИТЕ НА САЩ В УКРАЙНА

Принципната позиция на САЩ е избягване на пряк военен сблъсък с Русия. Вместо САЩ, горещата война трябва да се води от американските подставени лица. Днес това е Украйна, утре може да е Полша с балтийските държави, или Румъния, дори Германия, или Франция. Най-важното е, че някой ще воюва с Русия, позволявайки на САЩ формално да бъдат извън военната игра.

Съединените щати не се интересуват колко армии ще победи и какви територии ще анексира Русия. Вашингтон е загрижен единствено от това, че анексираните територии трябва да имат по-малко икономически активно население и че съществуващото население трябва да изпитва враждебност към Руската федерация, както и че инфраструктурата на тези територии ще бъде унищожена и икономиката ще бъде сведена до нула. Като цяло, Русия да получи изгорена земя.

Така американските стратези се опитват да постигнат троен ефект:

1. САЩ трябва да печелят пари от войната, докато Русия ги харчи. Това е допълнение към санкциите, които може и да не работят много добре и да вредят сериозно на Европа, а не на Русия. Но санкционният бумеранг все още изобщо не е ударил САЩ.

2. Русия трябва да бъде изтощена от самата военна кампания. Независимо колко успешно води бойните действия и колко по-големи са загубите на противника. Вашингтон осъзнава, че рано или късно количеството ще се превърне в качество и загубите, както човешки, така и икономически, ще станат критични.

3. Допълнителен удар върху икономиката и финансите на Русия трябва да нанесе необходимостта от възстановяване на окупираните територии. Без значение дали са присъединени към Русия или не, грижата за населението на тези територии остава за Русия. Затова САЩ са готови да пожертват не само Украйна, но и балтийските държави и дори Полша. Колкото повече територии окупира Русия, толкова повече Вашингтон се надява, че тя ще се пренапрегне.

Прост план, в рамките на който се предполага, че Русия се превръща в питон, погълнал алигатор (ако крокодилът е достатъчно голям, и двамата умират).

Като част от изпълнението на този план, всички мирни инициативи на Съединените щати и техните васали се представят не с цел действително да се споразумеят за някакъв компромисен мир, а единствено за пропагандни цели. Предварителните условия предполагат, че Русия ще откаже и ако не откаже, приемането на такива условия ще бъде нейна капитулация. Съединените щати се нуждаят от официалния отказ на Москва от следваща „мирна инициатива“, за да обуздаят колебанията на западното (особено европейското) общество, което с влошаването на ситуацията рефлектира върху въпроса дали Западът наистина има нужда от тази война? Съединените щати казват на съмняващите се: „Предлагаме мир през цялото време, но Русия отказва. Затова сме принудени да защитаваме западния начин на живот.” Много хора вярват в това.

Русия се опитва да осуети американското „опазване на мира“ със собствените си мирни инициативи. Но тъй като официално Москва и Вашингтон не са във война, всички тези инициативи са насочени към разрешаване на украинската криза. Тук Вашингтон хитро си измива ръцете, киевското му протеже веднага отказва всякакви преговори с Русия. Украинските власти не се страхуват от заплахата от влошаване на мирните условия, което ще бъде предложено следващия път. На тях, като на американците, не им пука. Украинските марионетки на американските господари няма да живеят в Украйна, когато войната свърши. Независимо как ще свърши. Те планират да се преместят в Америка ,или ЕС.

Следователно Русия не може да спре боевете и да сключи някакъв междинен компромисен мир при условия, които устройват Москва. Кремъл осъзнава опасността от безкрайна война, която американците искат да им дадат. Те също разбират, че мирът при руски условия няма да бъде приет от Съединените щати днес.

Единственият останал вариант е да унищожат украинските въоръжени сили и да ликвидират сегашната украинска държавност по такъв начин, че да не позволят да бъдем въвлечени в нова война с поредния американски васал.

За Русия се отваря прозорец на възможност, защото само украинският елит е готов щастливо да разбие държавата си срещу Русия в интерес на Съединените щати, останалите, включително дори поляците, с възможно изключение на балтийските държави и лично Мая Санду и нейната „свръхидея“ да направи молдовците румънци, не са против да воюват с Русия, но заедно с колективния Запад (с участието на САЩ).

Следователно борбата се свежда до това какво ще се случи първо:

Русия ще успее ли да приключи избухналата война и да не позволи следващата да пламне, или САЩ ще успеят да хвърлят следващия си васал срещу Москва.

В същото време, дори и да достигне западната граница на Украйна, Русия ще остави отворен въпроса за частичното запазване на украинската държавност, за да има база за търговия по време на евентуална мирна конференция.

В крайна сметка, както обещаха американците, това е война на изтощение, която не е задължително да завърши с военното поражение на Украйна. Вашингтон е решен да продължи, да номинира следващия противник срещу Русия.

Залогът на Америка е, че Русия ще работи усилено, за да унищожи армиите и да придобие територии, преди да настъпи окончателният колапс на Pax Americana. Залогът на руснаците е, че процесите на вътрешен системен разпад, протичащи както в САЩ, така и в ЕС, ще парализират Запада, преди да им нанесат сериозни щети.

В допълнение, има и факторът на Китай, който се опитва да не попадне в американския капан и да бъде въвлечен във военен конфликт с Филипините или Тайван, но също така няма да може да игнорира непрекъснато нарастващите американски провокации, както и Русия не можеше да ги избегне. Войната в Тихия океан може да започне всеки момент. В този случай възможностите на САЩ в европейското направление ще намалеят сериозно, Азиатско-тихоокеанският регион е по-важен за тях. Европа няма да им избяга.

Ако се погледне на събитията от този ъгъл, като реално се оцени тактиката и възможностите на страните, става ясно защо събитията се развиват толкова бавно и защо повечето водещи политици говорят за огромната опасност от европейска, или дори световна война. В условия, когато реалните страни в конфликта не могат да си нанесат директни щети, а непреките действия не винаги са ефективни, повишаването на залозите е както начин за оказване на натиск върху врага, така и метод за излизане от опасността за удар, който представлява реална заплаха.

И Русия, и САЩ гледат на текущите събития само като на прелюдия към основния сблъсък, като същевременно искат да се ограничат до прелюдията за да избегнат самия сблъсък. Ситуацията се усложнява от факта, че американските проксита, използвани срещу Русия, са толкова слаби, че Вашингтон е принуден да бъде твърде активен в преките операции, в резултат на което нежелан сблъсък е все по-близо и неизбежен.

Усещайки това, партиите забавят максимално политическото време, за да предотвратят прерастването на война на изтощение във война на унищожение. Но ресурсите на САЩ се изразходват твърде бързо. Техните условни „загуби“ далеч надхвърлят руските. Вашингтон чувства, че е попаднал в капан, подобен на Сталинград, който сам си организира. Съединените щати търсят изход от критична за тях ситуация и могат да решат да предприемат всякакви, най-отчаяните стъпки.

Светослав Атаджанов