Афера за над 2 два милиарда долара
Споразумението с БОТАШ непрекъснато се изговаря като перлата на компетентността в служебното управление на президента Румен Радев. Подобни споразумения обикновено се скриват от народонаселението под грифа на търговска тайна. Но е наложително фактите да се знаят, за да се установи засегнат ли е общественият интерес при управлението на ключов сектор, свързан с националната сигурност, какъвто е енергетиката и в частност доставките на природен газ. Споразумението с турската енергийна компания БОТАШ в действителност не е никакво споразумение за достъп до терминалите и газопреносната система на БОТАШ, както щедро се рекламираше от служебния кабинет! Това споразумение урежда условията за правно-обвързващ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на газ. Както и услугата за регазификация и пренос на газа, която съответно се заплаща (service fee). В този договор съгласно предмета на сделката продавач е БОТАШ, а купувач е „Булгаргаз“. БОТАШ се съгласява да продава и предоставя природен газ на купувача „Булгаргаз“ в пукт на доставка Малкочлар/Странджа (изход на Турция/вход на България). Срокът на действие на договора е от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г. В договора са уредени и условията за преноса на газа по транспортната мрежа.
До 31 декември 2023 г. „Булгаргаз“ е резервирал капацитет 18 500 мегаватчаса на ден (555 000 мегаватчаса на месец, при трийсетдневен месец) на изход на турската газопреносна мрежа. Но от 1 януари 2024 г. до края на срока, до 31 декември 2035 г., този капацитет ще бъде 53 200 мегаватчаса на ден. Което означава около 19 милиона и половина мегаватчаса на година, приблизително около 1 милиард и 850 млн. куб. метра газ. Независимо дали този капацитет се ползва или не се ползва, услугата се заплаща по твърда цена от 9.145 долара за мегаватчас. И никой не знае как е определена тази такса, реферира ли към някакъв утвърден тарифен план, какви са основанията за нея и пр. Защото за сравнение цената за пренос на газа в Гърция е почти два пъти по-ниска от цената по договора с БОТАШ. Регазификация плюс пренос през гръцката газопреносна мрежа е около 4,5 евро на мегаватчас. Докато на БОТАШ се задължаваме да плащаме по 9.145 долара (8,5 евро). При това тази цена е валидна само до края на 2024 г. А от началото на 2025 г. до края на 2035 г. цената ще се преизчислява в началото на всяка година, като ще се индексира с индекса на потребителските цени в САЩ, т.нар. CPI (Consumer Price Index).
Изчисленията грубо показват, че само до края на тази година България ще плаща по договора с БОТАШ по около 170 хиляди долара на ден. Подчертавам, на ден! Тоест 46 млн. долара и половина ще дължим на БОТАШ до края на тази година. А за следващата година, тъй като обемът на капацитета се увеличава на 53 200 мегаватчаса, България ще плаща по 486 514 долара на ден, което е 177 млн. и 577 хиляди долара на година. Отново подчертавам, без оглед на това дали ползваме или не ползваме услугите на БОТАШ.
Дружеството „Булгаргаз“ е отговорно за доставката на газа до съоръженията за разтоварване на продавача, тоест до терминала на БОТАШ, който конкретно е посочен – Saros. Той се намира на североизточния бряг на залива Сарос, плаващ терминал, чието изграждане започна през 2020 г. и се планираше да бъде завършен в началото на сегашната 2023 г. Изграждането беше съпътствано с много протести на еколози и съдебни дела. Британското издание Gas to Power Journal пише, че терминалът Saros е третият терминал за регазификация в Турция и, цитирам, „има за цел да увеличи транзита на газ към съседна България“. Споразумението на БОТАШ с България е добре планирана инвестиция на турците. И България, насочвана от некомпетентна власт, ще избие бързо разходите, които умната компания БОТАШ е направила за изграждането на инфраструктурата. Интересна подробност в договора е, че БОТАШ имат право да посочат алтернативен терминал, собственост на турската компания или, забележете, друг терминал в Европа. И „Булгаргаз“ няма право да откаже безпричинно предложението на БОТАШ за доставка на друг терминал! Какво всъщност означава това?! България не получава достъп до газопреносната мрежа на БОТАШ, а просто турската компания ни навигира къде да разтоварваме нашия LNG товар. Практически договорът с „Булгаргаз“ ще бъде използван за балансиране на газовите доставки в портфолиото на БОТАШ. Турция ще ни казва къде да купи нашия газ, а ще ни го дава на една точка – Странджа/Малкочлар. Тоест Турция ще си развива пазарите, посочвайки къде ние да разтоварим, ако БОТАШ има някъде клиент.
Всичко това, описано дотук, има отношение към капацитета за 53 200 мегаватчаса на ден, който „Булгаргаз“ е резервирал за собствени нужди до 2035 г. Пълният капацитет на Странджа/Малкочлар обаче е 106 400 мегаватчаса на ден. Затова отделно е подписан и тристранен протокол, между БОТАШ, „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“, с който се гарантира, че за срока на договора (13 години) целият капацитет в пункта Странджа/Малкочлар ще бъде резервиран съгласно правата и задълженията на БОТАШ и „Булгаргаз“. Tоест останалите 53 200 мегаватчаса капацитет на ден се гарантират от „Булгартрансгаз“ и се резервират и заплащат от „Булгаргаз“ в полза на БОТАШ от ден първи на договора. Заплатената сума от „Булгаргаз“ за капацитет се възстановява от БОТАШ впоследствие. Тоест „Булгаргаз“ е в ролята на агент на БОТАШ и ангажира финансови средства за определен период от време, което не е оправдано. Споразумението дава на БОТАШ да прехвърля правата си върху капацитета и на „свои свързани лица“, при което не се изисква съгласие от „Булгаргаз“. Тоест БОТАШ може да прехвърли правата си и на руски компании. Освен това тези 53 200 мегаватчаса на ден в продължение на 13 години ще могат да се ползват за пренос, на изходните точки на българската газопреносна мрежа, както и на виртуална търговска точка в България, но изключително съгласно инструкциите на БОТАШ и по тяхна изрична преценка. Тоест този газ може да бъде закаран на изход в Румъния, на изход в Сърбия, на изход в Гърция. БОТАШ ще ни казва на кого да се предостави. Или може да отидат при вътрешен потребител на газ в България. С тези 53 200 мегаватчаса БОТАШ може да пробие големи клиенти на „Булгаргаз“, като им предложи по-ниска цена. Може да се окаже, че хем ще плащаме капацитет на турците, хем „Булгаргаз“ е възможно да не може да реализира своите планирани количества, и така да търпи финансови загуби за закупен, но непродаден газ. Като цяло „споразумението“ с БОТАШ е една добре изработена схема за доставки на руски газ, при това не само за българския пазар.
С този договор фактически се избягва подписване на споразумение за междусистемна свързаност, което трябва да дава възможност на всеки един играч на пазара на природен газ да участва и да резервира капацитет на тази точка. Това е в разрез с европейските изисквания за установяване на унифицирани правила за достъп на трети страни, за постигане на конкурентна среда, интегриран европейски пазар и пр. Няма да има публично обявени търгове. Опитите на служебният кабинет на Радев да ни убеждава, че купува американски газ, е абсолютно декорно действие, което цели да прикрие дългосрочния ангажимент, който държавата ни е поела.
Остава загадка защо след като споразумението с БОТАШ вече е валидно, тоест ние плащаме, независимо дали ползваме, същевременно продължаваме да купуваме газ от гръцкия посредник „Митилинеус“. Имаме резервиран капацитет на турската тръба, а купуваме газ от Гърция и го пренасяме по гръцката тръба. Това е поредната щета за „Булгаргаз“ и съответно за българската държава.
Затова служебният кабинет на Радев трябва да отговори, кое е наложило сключването на този дългосрочен договор с БОТАШ, изключително неизгоден за България?! Обемът, който си гарантираме, също е озадачаващ. България потребява около 3 млрд. куб. метра газ годишно. Имаме един милиард азерски газ. Имаме още един милиард на терминала в Александруполис, който скоро ще бъде завършен. И подписваме договор с БОТАШ за 13 години за още 1 милиард и 850 млн. куб. метра газ на година. И отделно от това даваме на турците капацитет за още толкова. Същевременно след кризата с високите цени на газа през последната година пазарът у нас се сви с 30% и в момента е 2 млрд. и половина куб. метра. Фактът, че договорът с БОТАШ не ни дава достъп до турската газопреносна мрежа и турския пазар, лишава „Булгаргаз“ от оперативна гъвкавост. Когато купуваме от гърците, имаме достъп до техния пазар и ако имаме излишъци на дневна база, можем да ги продаваме вътре в Гърция, вместо да плащаме дисбаланси. При договора с БОТАШ това е невъзможно.
Следва да се отбележи, че този договор с БОТАШ е одобрен от целия МС на служебния кабинет на Гълъб Донев. Явно на нито един министър не му е направило впечатление, че въпросният договор е поемане на задължение, което ще ощетява държавата. Оскъпява газа, задължава ни да работим само с БОТАШ и подаряваме на БОТАШ възможността да излиза на европейския пазар, за което си плащаме добре. Задължително следва да се състави комисия в парламента, която да разгледа подробно как и на какви основания е взето решението за сключване на договора с БОТАШ. България в лицето на „Булгаргаз“ и договора с БОТАШ става отново проводник на руските енергийни интереси, само че този път през Турция. Факт е, че непрекъснато купуваме руски газ, но всеки път още по-скъп от предходните ни възможности. И последно. Ако българското правителство наруши споразумението с БОТАШ или не си изпълняваме задълженията си, БОТАШ има право да прекрати споразумението предсрочно и да поиска обезщетение за всички количества до края на срока. Като цяло споразумението с БОТАШ е за над два милиарда долара. То е изцяло съобразено с целите и интересите на БОТАШ. С това споразумение българските държавни газови дружества отварят широко вратите на турската газова компания БОТАШ към европейския пазар по непрозрачен начин.
trud.bg
