Цената, на която Терзиев продава „Телерик“, е съмнително висока

Кандидатът за кмет на София от „Продължаваме Промяната“ Васил Терзиев, когото представители на градската десница възприемат като българска версия на Илон Мъск или Марк Зукърбърг, заедно с партньорите си е продал компанията „Телерик“ при необяснимо високи цени и това е още една причина да внимаваме с ореола му на предприемаческо полубожество, също както и началния тласък, получен от фирмите на ДС, които роднините му контролират. 

Оказва се, че през 2014 г., когато американската компания Progress Software купува "Телерик", българският софтуерен разработчик е на осемцифрена загуба (21.15 млн. лв.), също както и за предходната година (17.4 млн. лв.). Това сочат данните от консолидираните отчети (обхващат крайния финансов резултат за цялата група фирми), които впоследствие попадат под американски контрол. 

На загуба остава и през следващите две години.

При целият този негативен паричен поток е странно защо утвърдена компания от САЩ се решава да купи българската фирма, заделяйки 262.5 млн. долара. Че цената е висока, говорят различни показатели, които се прилагат при оценка на фирми при корпоративните сливания и придобивания. 

Един от най-масовите инструменти е печалбата преди лихвени плащания, данъци, амортизации и обезценки. Терминът е от финансовата теория и е познат с английската си абревиатура EBITDA (Earnings Before Interests, Taxes, Depreciations and Amortizations). Неговата логика сочи, че данъчните ставки са еднакви за всички в бизнеса, амортизационните разходи са въпрос на счетоводна политика, а не следват някакъв паричен поток, докато лихвите са плащания, не са свързани с основната дейност и поради това печалбата преди отчитане на тези фактори най-правилно отразява представянето на една фирма. Нещо като колко пари дава фирмата за да съществува и произвежда продукта си и колко получава за него чисто. 

При най-простия метод за оценка цена на фирма за придобиване цената се дели на EBITDA и резултатът показва колко години трябва придобитата фирма да работи при непроменена печалба, за да може новият собственик да си възвърне инвестицията. 

Как обаче се оценява губеща фирма? 

Отговорът, който получаваме от данните за сделката е, че Progress Software плаща над шест пъти по приходите на „Телерик“, не по печалбата. 

Повече от шесткратно по-високата цена спрямо приходите навежда към няколко обяснения. Невинното е, че новите собственици са видели възможности за синергия, които позволяват „Телерик“ по някакъв начин да заработи по-ефективно, или си дават сметка, че загубите може да са заради предприемани придобивания на по-малки играчи и в един момент ще се излезе на печалба. Този ход изглежда най-малкото силно рисков, като се има предвид, че „Телерик“ остава на загуба в първите две години след придобиването си, а цялата печалба, формирана в петте години след това – от 2016 до 2021 година не покрива и на 50%  платената за придобиването цена. 

Видно е още, че на печалба фирмата излиза чак, след като „Телерик“ и „Прогрес“ се сливат, а Васил Терзиев и останалите създатели на фирмата вече не участват в управлението на новата структура. 

Алтернативно обяснение е, че групата компании е намерила начин да оптимизира печалбите си и данните за финансовото състояние преди придобиването са резултат за пред данъчните, докато реалният – за пред инвеститорите е друг. Това може да стане и по законен път. Реално почти всяка голяма компания по света, а и в България, опитва да оптимизира данъчния си резултат и най-често това става чрез т. нар. трансферно ценообразуване, заради което наскоро „Майкрософт“ бяха принудени да доплатят 28 милиарда долара пред американските власти. Самата данъчна оптимизация не е задължително измама, но най-малкото е като сделките с апартаменти, които се декларират по данъчна оценка за да се намалят таксите при прехвърлянето. Възможно е някога данъчните да оспорят резултатите и да поискат повече. Но дори и това да не стане, просто не отива на кандидат за управленец да има такива операции в миналото си, още повече, ако ще отговаря за събирането на приходи от други данъкоплатци, пък било то и само на местни данъци и такси.  

Донякъде екзотична, но в крак с историята на „Телерик“ е и версията, че се търси изсветляване на пари, изнесени някога с червени куфарчета. Всеки, който някога е продавал нещо, знае, че най-добре е продажбите да се случват по най-високите възможни цени. Цената, по която собствениците на „Телерик“ се разделят с бизнеса си, обаче е толкова висока, че създава усещане или за объркал се инвеститор, или за скрита стойност, която светът може да не забележи в момента на сделката, но очевидно тя не се разкрива и впоследствие, съдейки по счетоводните отчети след прехвърлянето на фирмата. 

Така най-големият талант на Васил Терзиев може да се окаже не създаването на успешни бизнеси (след като началният тласък е от фирми, близки до ДС), но способността да намира големи пари срещу активи, които вероятно не си струват цената, или пък просто да спестява едни данъци. 

А връщането на червени пари у дома?

Автор: Никола Стефанов, "Гласове"