Член пети от Северноатлантическия договор

Добре е договорите и техните последствия, включително за подписалите, да се познават

Характерна черта на редица световни, европейски и български политици е ниското им ниво на грамотност. Например, една германска министърка наскоро ни убеждаваше, че нещо си щяло много да се промени, ако се завърти на „360 градуса“. Очевидно по-скромните „180 градуса“ са изглеждали на въпросната дама някак си недостатъчни. За широката публика напомням, че след завъртане на каквото и да е на 360 градуса, всичко си остава, както е било.

В последните дни много се говори за Украйна и за НАТО, веят се байраци и се организират срещи на всякакви нива, политически и военни. Във връзка с това е полезно да припомним какво е НАТО и в частност член 5 от договора за учредяването му. Този член е основополагащ и в него се казва: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях… ще се разглежда като нападение срещу всички и всяка страна се съгласява, че при такова нападение … ще помогне на нападнатата страна или страни, като незабавно предприеме индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора такива действия, каквито смята за необходими (deems necessary), включително използването на въоръжена сила за възстановяването и поддържането на северноатлантическата област“.

Ключови тук са думите „действия, каквито смята за необходими“. Ако например Русия нападне България, то САЩ могат да използват въоръжена сила, за да възпрат нападателя, ако смeтнат това за необходимо. Но могат и да не използват такава сила, ако не сметнат за необходимо. Ако пък някоя европейска натовска държава вкара свои войски в Украйна и ако Русия удари тези войски, то САЩ съвсем пък нямат задължение да използват въоръжена сила срещу Русия. И наистина, трябва ли САЩ да загинат в ядрен апокалипсис, предизвикан от палави европейци, в който апокалипсис правилото е „Който удари първи, умира втори“? При това с разлика във времето от 30 минути? Оттам и знаменитото „смята за необходими“ в знаменития член 5, т.е. смята, но може и да не смята.

Когато договорът за НАТО е подписан през 1949 г., смисълът на член 5 е бил да се защитят европейските членове на НАТО от съветско  нападение. По ирония на съдбата, това никога не се случи. Член 5 обаче беше задействан, но вече по молба на САЩ, след нападението на Ал-Кайда над кулите-близнаци на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Малко след това НАТО нападна и окупира Афганистан, където се криеха лидерите на Ал-Кайда. Започна 20-годишна война, която завърши с позорно бягство на натовските войски, които оставиха в ръцете на талибаните стотици хиляди свои афганистански сътрудници и оръжие за 80 милиарда. Талибаните, разбира се, с удоволствие избиха тези хора и техните семейства.

Освен договора с НАТО, България е подписвала и други важни военни и политически договори в своята история. Добре е тези договори и техните последствия, включително за подписалите, да се познават. И ако това не е работа на обикновените хора, то на лидерите определено е. Защото историята непрекъснато се повтаря. В повечето случаи като трагедия.

Автор: Проф. Михаил Константинов

trud.bg