- Г-н Янев, кои са вашите избиратели, на кого говорите в тази кампания?
Стефан Янев: В тази кампания говорим на всички български граждани, защото пътят по който сме поели, платформата, политиката, която изповядваме и идеите, които имаме, те важат за всички български граждани. Ние не се фокусираме върху да кажем една социална група, върху група по интереси или нещо от сорта. Говорим за всички, защото за нас „Български възход“ бъдещето на България е важно. Бъдещето на България дотолкова България да не се превърне в територия, а да се развива като национална държава, такава каквато сме я наследили от нашите предшественици. И дай Боже, по-развита и модерна да я оставим на нашите деца и внуци.
- България да не се превърне в територия – има ли такава опасност и какво ще направите?
Стефан Янев: Ами вижте фактите, ами вижте фактите. Като махнем двете години пандемия, последните три години България е в постоянна политическа криза – от служебно правителство в редовно правителство горе-долу с един и същи хоризонт. Накратко – страната не се развива. Тоест пет години малко или много, пет години страната не се развива. Ако тази политическа криза продължава, каквито заявки има, следете говоренето, политическото говорене – няма нормален разговор за диалог, за съгласие по определени теми. Продължава политическото говорене на взаимни обвинения, на лепенето на етикети. Този политически диалог не е политически.
- Много е яростно противопоставянето.
Стефан Янев: Абсолютно да, това имам предвид.
- Как да се стигне до диалог, какъв е пътя?
Стефан Янев: Ние предлагаме формулата – формулата на съгласието. Формулата на диалога, за да можем да седнем всички заедно и да определим една национална цел. Каква е нашата национална цел в момента? Риторично задавам въпроса – нямаме отговор. Ние не знаем към какво се стремим, къде искаме да бъде нашата държава след десет, двадесет, тридесет години. Това е нашата идея, това е нашата платформа, това е нашата цел – да седнем всички заедно и да я измислим. Да определим тази национална цел и да я следваме – и тогава независимо кой е на власт, независимо от политическите страсти, ако като общество, като народ сме в състояние да следваме тази цел, ще знаем какво искаме и какво ще постигнем след десет или двадесет години.
- Господин Янев, това е обаче малко, как да кажем, амбициозно и твърде далеч от реалностите, които имаме като съзряване на политическата класа в България.
Стефан Янев: Точно това е моментът. Време е тази политическа класа да почне да съзрява…
- Ама как, как си го представяте? Влизат всички в парламента и какво – сядат на една маса?
Стефан Янев: Представям си го така както съм го заявявал и в 48-то НС. Да се намали този висок тон, да се седне на масата и да се разговаря по практическите, реалните въпроси, реализмът, който интересува хората. Да не се превръщат партиите като бързо преминаващ бърз влак край гарите, който не чува, че там има пътници и не чува мнението на хората - какво желаят българските граждани, как те си представят собственото развитие, съответно развитието на малките общности в села, градове и се стигне до цялото българско общество. Това е важният разговор, това предлагаме. Всички партии са в състояние да седнат, защото партиите изпратени в НС, хората, които са от тези партии, са народни представители, те представляват нас гражданите. И във всяка партия има достатъчно разумни, кадърни и хора с опит, които могат да седнат и да решат тези въпроси.
- Две големи теми през последните дни или да кажем седмици циркулират и са повод за коментари от страна на водещите политически фигури в страната – едната е свързана с опита на служебната власт да окаже влияние върху решение резолюция за Сребреница, геноцидът в Сребреница и клането в Сребреница от 1995 годината и другото е – кой да ни представлява на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Вие имате ли отговор – кой трябва да представлява България? Дали да е служебен премиер или това да бъде държавния ни глава?
Стефан Янев: По отношение на първата тема, съжалявам, не искам да навлизам в детайли, но още в началото, когато беше освободен министъра на външните работи и беше взето решението премиерът да изпълнява и тази длъжност, предупредих, че това е твърде тежко и вероятно ще доведе до такива грешки. Така че повече да не коментираме.
- Ама само грешка ли е това, момент, защото има по-голям разговор?
Стефан Янев: Не, не е само грешка. Всеки се упражнява и влиза в детайлите, което не е наша работа да дискутираме тези детайли публично - затова защото решенията на държавата са взети, позицията е ясна. Изведнъж се оказва, че някой се оправдава, че имало натиск нещо да се променя тази позиция. В крайна сметка позицията не е променена и тогава върху каква тема се упражняваме – как някой, нещо бил казал, опитал и така нататък.
- Е официална грама от страна на служебния премиер към нашия постоянен представител.
Стефан Янев: Дали е официална, дали е предварителна? Влизаме в прекалено много детайли, разбирате ли.
- Ама не, тук има нещо публично и това е изявлението на сръбския президент Александър Вучич, който казва, имахме ангажимент от страна на България. Кой поема от наше има ангажименти?
Стефан Янев: Съгласен съм. Защо питате мен, питайте премиерът, който е служебния. Той каза, че имало опит за натиск от друга държава – от Сърбия и от Русия. Той да обясни за какво става въпрос. Аз това ви казвам, влизайки в тези детайли, ние не получаваме допълнителна информация, от която можем да водим изводи. А по отношение на това кой да ни представлява на срещата на върха на НАТО, логично е при служебен кабинет, който имаме, тоест неизбран, неподкрепен от парламента, тези функции да ги изпълнява президентът.
- Той все пак е назначен
по правилата, излъчени от парламента. Имаме парламент, който работи и в момента.
Стефан Янев: Това няма никакво значение. Позицията, която България ще каже на тази среща, тя се приема с решение на Министерски съвет. Тази позиция кой ще я изрази е важно от гледна точка на това представителността, тежестта на фигурата, че все пак президентът е пряко избран. А парламентът в случая с последните промени в Конституцията, просто не искам да коментирам, защото там проблемите са повече и въпросите отколкото отговорите.
- Господин Янев, само че президентът има по-особена позиция, която не съвпада с позицията, която държавата през парламентарно представените партии…
Стефан Янев: Това е интерпретация, затова защото не ме чухте какво казах. България като държава приема позиция, която се приема от Министерски съвет и тази позиция се огласява от президента на съответната среща.
- Само че това е интересно, което казвате – една позиция за пред медиите. Това игра с българската публика ли е?
Стефан Янев: Не мога да кажа, трябва да питате хората, които формулират тези позиции и ги защитават.
- Трябва ли оръжия, които са предоставени от западните партньори на Украйна, за да може да защитава собствената си територия и народа си, да бъдат използвани и срещу цели в Русия?
Стефан Янев: В състояние на войни, не само една, няколко войни, се явяват много специалисти и много хора, които разбират от всичко, включително и водене на реална война и водене на стратегии и тактики в случая на разгръщане на една операция. Трябва ли или не трябва е решения, които се взимат от тези, които водят войната. Ние стоейки отстрани, нека да не придобиваме самочувствието, че едва ли не наблюдаваме някакво забавно шоу. Войната е смърт, войната е разрушение. Това са много важни въпроси, които касаят ескалация или деескалация. И тези…
- Тази тема беше поставена на парламентарната асамблея на НАТО, затова го отваряме.
Стефан Янев: Съгласен съм. И въпросът с ескалацията или деескалацията са жизненоважни не само за воюващите страни, но и за всички ние, които поддържаме каузата на Украйна като европейци, като страни членки на НАТО. И много внимателно следете как тази ескалация се поддържа от определени държави, след това се прави крачка назад, след това пак се поддържа, след това пак се прави назад. И се играе една много внимателна игра, защото тази ескалация не може да продължи безкрай. Тя ще доведе до още по-голяма ескалация.
- Каква е вашата позиция, трябва или не трябва?
Стефан Янев: Моята позиция е, че тези решения ги взима воюващата страна, с оценка на всички рискове и произтичащи последици от това. Ние отстрани, разрешавайки, давайки едно оръжие, можем да поставяме условия, но това са нашите условия. Оттам нататък те взимат решение какво правят.
Източник: btv.bg
