Главчев пристигна в САЩ за срещата на върха на НАТО

Служебният премиер на България Димитър Главчев пристигна във Вашингтон, за да участва в тридневната среща на върха на НАТО. Основни теми на срещата ще бъдат подкрепата за Украйна, подсилването на отбраната на алианса, включително на източния му фланг, и укрепването на отбранителната промишленост на държавите от алианса.

Мястото на форума не е избрано случайно: съюзниците ще отбележат 75-ата годишнина от подписването на Северноатлантическия договор. Споразумението е сключено именно в столицата на САЩ през 1949 г. от 12-те държави, основали западния алианс в началото на Студената война като противовес на тогавашния Съветски съюз.

Официалната българска делегация на срещата на върха на НАТО във Вашингтон ще бъде водена от служебния министър-председател и министър на външните работи Димитър Главчев. Тя включва още служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, служебния заместник-министър на външните работи Мария Ангелиева, служебния заместник-министър на външните работи Невяна Митева и служебния заместник-министър на отбраната Аделина Николова.

Българската позиция на срещата бе одобрена от Министерския съвет в края на миналия месец. В петък премиерът Димитър Главчев каза пред журналисти, че индикативната сума за Украйна, посочена в българската позиция, възлиза на 80 милиона евро. Ден по-рано министър-председателят потвърди пред Народното събрание, че български войници няма да бъдат изпращани в Украйна.

През първия ден от срещата на върха на НАТО днес държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън ще даде сутринта местно време в Държавния департамент прием, посветен на темата "Жени, мир и сигурност", става ясно от официалната програма. 75-ата годишнина от създаването на алианса ще бъде отбелязана тържествено следобед в Аудитория "Андрю Мелън" - залата, в която Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 година.

Юбилейната среща на върха на алианса ще бъде открита официално утре. След церемонията държавните и правителствените ръководители на 32-те страни членки на НАТО ще се съберат на заседание в съюзен формат. Президентът на САЩ Джо Байдън ще даде вечеря за лидерите на останалите държави от алианса.

В четвъртък - последния ден от форума, държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО ще имат заседание с участието на партньорите от Индийско-тихоокеанския регион и Европейския съюз. Поканени са лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Украйна и ЕС, съобщи Държавният департамент на САЩ.

Програмата на срещата приключва със заседание на Съвета НАТО-Украйна. След неговия край ще бъдат дадени заключителни пресконференции.

Утре и вдругиден, паралелно със срещата на върха, ще се проведе и Публичен форум на НАТО. Целта на събитието, организирано съвместно от правителството на САЩ и няколко мозъчни тръста - Атлантическия съвет, Центъра за нова американска сигурност, Германския фонд Маршал на Съединените щати, ГЛОБСЕК и института "Хъдсън", е да повиши обществената осведоменост за решенията на алианса.

Украйна няма да получи във Вашингтон покана за членство, но съюзниците ще потвърдят сближаването си с нея и че бъдещето ѝ е в алианса, както изрази надежда в интервю за ДПА Столтенберг. 

Неназован високопоставен представител на правителството на САЩ уточни, цитиран от Ройтерс, че алиансът ще представи план, наречен "Мост за членство" на Украйна, и ще обяви мерки за укрепване на противовъздушната отбрана на страната.

На пресконференцията в петък Столтенберг повтори, че НАТО ще предостави догодина на Украйна военна помощ на стойност 40 милиарда евро. Съюзниците са се договорили да поддържат този финансов ангажимент и през 2026 г. като минимално равнище, необходимо за посрещане на нуждите на Украйна за защита от руската агресия. Обещанието за 40 милиарда евро обаче не е многогодишният финансов ангажимент за подкрепа на Украйна, който Столтенберг искаше да бъде одобрен от НАТО. Алиансът ще преразгледа военната си помощ догодина, отбелязва ДПА.

За сметка на това се очаква лидерите от НАТО да вземат решение пактът да започне да координира военната помощ за Киев. Тази задача, която досега бе изпълнявана от контактната група за Украйна, оглавявана от Съединените щати, ще бъде поета от официална мисия на алианса: Помощ за сигурността и обучение от НАТО за Украйна (NATO Security Assistance and Training for Ukraine - NSATU). Тя ще бъде базирана в град Висбаден, в централната германска провинция Хесен.

Освен това НАТО ще изпрати свой специален представител в Киев, който ще координира на място политическата и практическата подкрепа за Украйна. Засега не е ясно кой ще бъде назначен на поста, каза пред ДПА говорител на алианса.

Другата основна тема на форума във Вашингтон ще бъде укрепването на отбранителните способности и промишленост на държавите от алианса. Особено внимание ще бъде обърнато на военните разходи. Столтенберг обяви миналия месец, че 23 страни от НАТО, или 70 процента от държавите членки, вече отделят за отбрана поне 2 процента от своя брутен вътрешен продукт (БВП).

България също изпълнява тази цел, зададена от алианса. По данни на НАТО страната ни ще отдели тази година за отбрана 2,18 процента от БВП, като премиерът Димитър Главчев изрази очакване този дял да се повиши през следващите години. Показателно е, че само няколко държави от НАТО изпълняваха целта преди руската пълномащабна инвазия в Украйна. 

Очаква се на срещата във Вашингтон НАТО за първи път да обяви насоки за военната промишленост, като въведе единен стандарт за производството на снаряди.

Войната в "Украйна показа, че нашата стандартизация е добра на хартия, но не толкова добра на бойното поле", заяви за Ройтерс представител на НАТО, пожелал анонимност, визирайки боеприпаси от рода на 155-милиметровите артилерийски снаряди, от които има недостиг в световен мащаб в контекста на нарастващото търсене след руската пълномащабна инвазия в Украйна.

Страните от алианса са увеличили производството на боеприпаси от 2022 година. Очаква се тази година например да бъдат произведени два милиона артилерийски снаряда, а догодина - три милиона, при 100 хиляди преди началото на войната.

След последната си среща на върха НАТО се разшири с още една държава. Швеция, която кандидатства за членство заедно със съседна Финландия като реакция на руската инвазия в Украйна, стана през март 32-рата страна от алианса. Това стана възможно, след като Турция и Унгария оттеглиха своите възражения, блокирали шведската кандидатура. Финландия стана 31-вата държава членка през април миналата година.

Срещата на върха във Вашингтон ще е последната под председателството на Йенс Столтенберг. По-късно тази година бившият норвежки министър-председател ще бъде наследен като генерален секретар на НАТО от доскорошния премиер на Нидерландия Марк Рюте. Това ще стане на 1 октомври - точно 10 години след като Столтенберг зае поста.

Източник: БТА