ООН, изхабена, разпокъсана, немощна

Завършилата сесия на Общото събрание очерта още по-голяма пропаст между Юга и Запада

Въпросът на въпросите: нужна ли е нова световна война в името на нов световен ред?

Приключилата в понеделник 79-та сесия на Общото събрание на ООН и най-вече посветената на дебатите на високо равнище нейна последна седмица показаха като никога разделението, безсилието и неспособността на световната организация да се изправи пред разтърсващите света предизвикателства. Съответно влиятелните вестници в Западна Европа загърмяха: „Мнозинството страни на Юга не подкрепят визията на Съединените щати за Близкия изток и не стоят зад Израел“, „Китай и Русия дебнат изгодния момент за атака в битката за глобално влияние“, „Вместо да търси мир, бедният Зеленски продължи да хули епично врага в полупразна зала“, „Бенжамин Натаняху нарочи организацията за гнездо на антисимитизма“ и т.н.. За капак, според парижкия вестник „Льо Монд“ в последната си реч пред Обединените нации Джо Байдън бил направо сложил кръст върху международната система за сигурност и сътрудничество, родила се в резултат на Втората световна война, като същевременно признал отслабването на позициите на Съединените щати на лидер на световния ред.

За съжаление между 24-ти и 30-ти септември - времето на важните дебати в Ню Йорк - изпъкна за пореден път, но сега особено ярко, неефективността на структурата, която е призвана да взема разумни и правилни решения за добруването на света. От доста време ООН е буквално нечуваема при големи конфликти, тя не успя да предприеме достатъчно ефикасни колективни действия, за да спре войната в Украйна, не е в състояние да сложи край на забравената кръвопролитна гражданска война в Судан, нейната система на управление е обтегната до скъсване от жестокия конфликт в Близкия Изток.

На всичко отгоре понякога тя дори забравя ценностите си - през юни, по време на среща за Афганистан, организирана в Катар, ООН отстъпи пред условията на талибаните, които поискаха форумът да се състои без жени. И дори без да се споменава нищо за съдбата им, въпреки че те са жертви на „апартейда“ в страната си … според ООН! Организацията запазва също така мълчание по въпроса за тежкото положение на иранските жени, въобще за незавидната съдба на нежния пол в мнозинството страни на Близкия изток, в някои арабски и средноазиатски държави. Но през изминалата седмица недъгавостта на ООН изпъкна с пълна сила, тъй като страните от Юга, включително Турция, стремящи се към промяна на доминирания от Запада след Втората световна война международен ред, не намериха достоен опонент на понякога грандоманските си и немотивирани претенции за щяло и нещяло.

Село, което се вижда, с пръст не се показва, но не може да не се подчертае, че днес бързите промени в баланса на силите в света застрашават самите основи на ООН, нейното оставане на крака. Просто защото подкопаван от разделенията на петте си постоянни членове - победителите във Втората световна война, най-важният орган на ООН – неговият Съвет за сигурност, открай време систематично се проваля във вменения му  преди време прерогатив да слага край на избухнали двустранни и многостранни кървави конфликти. До такава степен, че днес Съветът прилича повече на политически театър, където великите сили се сблъскват една с друга с ненужни реплики в нефелни опити да се надхитрят  и да демонстрират сила на думи, а не е орган за вземане на приемливи и бързо прилагаеми мирни решения. Например Китай и Русия отдавна използват своето вето, за да защитят собствени користни интереси си или да разрешат конфликти със съседи - подход, последният, който редовно са прилагали макар и за по-далеч от дома от Великобритания, САЩ и Франция.

Но след началото на войната в Украйна, която подобно на конфликта в Газа послужи като ускорител на колапса на международната система за сигурност, първите две страни блокираха с вето всички глобални инициативи на ООН, обикновено подхванати от другите три. Така например Москва прекрати всякакво сътрудничество със Запада по проблеми, които някога се смятаха от взаимен интерес, изискващи съвместни действия, като например възпрепятстването на напредъка в изпълнението на ядрената програма на Иран. Русия блокира също така инициативите на САЩ за налагане на нови санкции срещу милициите за етническо прочистване в Судан, Китай пък възпрепятства опитите за създаване на мироопазваща мисия в Хаити, а заедно Пекин и Москва се противопоставиха на подписването на нов договор в рамките на ООН за осъждане на престъпленията срещу човечеството.

Представителите на другите три страни – постоянни членки на Съвета за сигурност, но най-вече тези на Великобритания и САЩ, от доста време са глухи и за най-елементарни препоръки на колегите си от Русия и Китай например за Африка и тихоокеанския регион, отнасят се често надменно с тях, забравяйки, че са равноправни. А както заяви пред журналисти дипломат на петата страна-членка – Франция, то в Съвета за сигурност единодушие има единствено, когато се гласуват текстове,... които нямат смисъл!

По същия начин не се справят със задачите си и различните агенции на ООН за прилагане на нейните решения, като понякога дори нарушават основните й принципи. Ами най-авторитетната палестинска хуманитарна организация „UNRWA“ е под прицела на Израел, откакто няколко нейни служители бяха обвинени в участие в погромите, извършени на 7 октомври от Хамас срещу еврейската държава.

От друга страна, Международният съд и Международният наказателен съд се смятат за пристрастни към САЩ и Израел, тоест не ги осъждат след жестокостите през последните месеци на армията на Тел Авив срещу цивилни граждани в Газа. С една дума, действията на агенциите на ООН вече не са нищо повече от отражение на разделенията в света, на нарастващата пропаст между „глобалния Юг“ и „колективния Запад“, която налага реорганизация на международната система за сигурност - открито оспорвана от страните от Юга, желаещи нейното преустройство с цел да трансформират нарастващата си икономическа тежест в политическо влияние.

Знае се – няколко държави от този „глобален юг“, който географски съвсем не е изцяло южен, поеха водещата роля в откритата конфронтация със Запада, като целят преразпределение на планетарната власт за сметка на Съединените щати и Западна Европа - Китай, Русия, Иран, Северна Корея, донякъде Бразилия, вече Турция и др. Всички те вече  сочат с пръст, като понякога дори го размахват, Съединените щати и съюзниците им, вбесяват се например от техните напъни да защищават Израел и Украйна.

Нетърпеливи да „поправят историята“, въпросните държави демонстрират презрение към Хартата на Световната организация, към универсалната система, основана върху защитата на правата на човека и на демокрацията. И настояват за създаването на нова световна организация с ясни правила за регулиране на планетарния ред, в която ако не бъдат водещи, държавите от „Юга“ поне да бъдат абсолютно равноправни със сегашните „световни началници“. Но както отбеляза коментаторката на парижкия всекидневник „Льо Фигаро“ Изабел Исер,  първата световна система за сигурност в лицето на Обществото на народите е създадена след Първата световна война, втората – Организацията на обединените нации, се пръква след Втората световна война. Въпросът на въпросите сега е нима е нужна трета световна война, за да има човечеството поне няколко десетилетия мир и сигурност?!

Автор: Румен Михайлов

trud.bg