Старомодната красота на разнополовите животински двойки е приключила

Гледах Венко Сабрутев как говори за енергетика и се посмях, докато се събуждах с чаша кафе. Цънцарова направи добра формулировка по bTV: "Въпросът е дали таксата от 20 лева на мегаватчас транзит на газ ще доведе до реални приходи или ще ни донесе арбитражно дело?" И Терзиев днес пак си е платил за участие в НОВА. Малко е по-адекватен в момента, отколкото беше преди седмица.

Със сигурност около него се предвижда изграждане на нов бъдещ властови проект. Вероятно в него Кирето и Асен няма да присъстват. Но ще се търси устойчива местна проекция на задачите на неолибералната доктрина и глобалния финансов капитал. За съжаление под маската на иновационен и ентерпреньорски елит, който е уж интелигентен, тази доктрина проповядва разпадане на здравите обществени клетки, обездържавяване и привеждане на гражданското общество в контролиран режим от наднационални мрежи. Поствам една снимка на двамата, дето се готвят да управляват София. Потрес!

Старомодната красота на разнополовите животински двойки е приключила. Затова и зоологическите градини са форма на упадък - два слона, мъжки и женски, два жирафа и др. Виж, ако бяха два единосъщни жирафа, които могат да се размножат чрез свобода на половото си изразяване, тогава зоопарковете щяха да бъдат във възход и щяха да са място за изнесени ученически занятия. Алегория на неолибералната инфекция – двойката трябва да устоява на предизвикателствата, но да не произвежда бъдеще. Защото на планетата няма ресурси за всички, а свръхбогатият глобален елит иска да запази господството си, като разгражда възможността обществата да създават сили за трансформации, революции, промяна. И като си създава индоктриниран нарастващ електорат. Нашата "Промяна" е типичен пример в това отношение. Клоунада и дебилна разпуснатост. Това е причината не работата, съзиданието и знанието да се награждават в опита за нов свят. А тъкмо обратното – мързелът, схемите и его-забавлението са цел на човешкия вид! Ако Ной беше прибрал само еднополови екземпляри от всеки вид, може би светът по-рано щеше да се научи да се самоприключва. Нямаше да има спешна нужда сега от въвеждане на политически кукли-клоуни, които да ни обучават как да демонтираме националната рамка и държавността под звуците на празнични фанфари.

Чудовищният апарат на забавлението, скандалите и производството на медиен шум отменят разума. И нацията започва да се дирижира от пици с кристали и клатушкащи се по "Шишман" подпийнали лакеи на олигархичния деспотизъм. Граници между нормалността, от една страна, и лъжите и политическите фантасмагории, от друга, в България вече не съществуват. Ексцесът на управленското невежество ни унижава като нация. Но то се произвежда от капитализма на комунизма.

Калина Андролова