"Възраждане" тикаше по листите си нон стоп всякакви "хора от народа", които нямат нищо общо с политическа и обществена дейност

На местните избори "Възраждане" успяха да вкарат 8 общински съветници в София. 
Още на първото заседание един от тях обяви, че се отцепва от групата. (после беше бит) 
Вчера на гласуването за председател на СОС останалите 7 се разцепиха - 4 подкрепиха кандидата на ПП, една от тях даже се споразумя да стане зам. председател. 3-ма не го подкрепиха и обявиха другите 4 за предатели. Така, само 3 месеца след изборите "Възраждане" в СОС от 8 станаха 3-ма, и вече де факто нямат група. 36,000 гласа на вятъра. 

Пиша всичко това не, защото смятам, че "Възраждане" са контролирана опозиция или "американски проект", както вече ги обвиняват някои. А защото случилото се за пореден път доказва една моя теза, която се приема за "елитистка" и силно отблъсква повечето хора. А именно това, че линията на "народнячество" в политиката е грешна и контрапродуктивна. 

"Възраждане" тикаше по листите си нон стоп всякакви "хора от народа", които нямат нищо общо с политическа и обществена дейност - таксиметрови шофьори и монтажисти станаха народни представители, строителни работници станаха общински съветници. Линията на Костадинов е да слага случайни, напълно скъсали с политиката хора на такива позиции. От една страна, защото носи "народен" ПР - "вижте ни, ние сме с обикновените хора срещу елита!".  От друга, защото логиката е, че бидейки хора без политическа общност, пред която да отговарят, те ще са лоялни само на партията и лидера. За разлика от някой човек, който трябва да се съобразява например и с политическата си общност, кръг, клуб, организация или друго. 

А всъщност тази логика дава обратен ефект. Тотално скъсалият с политиката и "сирак" откъм политическо племе и живот таксиджия (нищо лично срещу тази професия) няма никаква причина да стои лоялен към някаква партия и лидера й. Този профил хора се купуват най-лесно, и най-евтино. Особено ако новоизбраният кмет е и милионер...  

Не, "хората от народа" не са задължително нещо добро, чисто, свято, неопетнено, в контраст с хората от обществения и политически живот. Това е мантра на евтиния популизъм и елементарното "народнячество" в политиката. Реалността, и историята обаче, я оборват. Помним колко такива "народняшки" групи като депутатите на Бареков и АТАКА едно време бяха купувани и разцепвани. "Народният човек" с "обикновен занаят" не е свещена крава, чист и добър борец срещу "елита" по презумпция. "Възраждане" разбират това сега по трудния начин.

  Кристиян Шкварек