Хиляди вървяха към храма. Млади и стари, бедни и богати. Дядовци и бащи държаха ръцете на внуците си. Други ги бяха качили на раменете си. Майки водеха децата си, а спомените заливаха душите им. Връщаха ги назад в онова великолепно минало, когато 11 избраника на „Армията“ маршируваха на терена, ковяха победи и ги превръщаха в история. Понякога, разбира се, успехът се предаваше на загубата. Усмивките обаче винаги бяха повече от сълзите при всяко завъртане на Колелото на времето.
Хилядите влязоха в храма, където червеното море от сектор „Г“ издигна най-красивите икони, изрисувани сякаш от ръката на някой възрожденски зограф. Най-голямата икона на ЦСКА бе също там, просълзена и с туптящо от емоции сърце.
Толкоз народ, толкова енергия, събрана на едно място. Сила, преливаща така силно. И светлина, озаряваща дългия път на славния армейски клуб.
Сетне в храма, който е спомен за едни и бъдеще за други, влезе и то –създанието, скъсало пъпната връв с родината си и изляло сръбската си кръв в някой от тъмните канали на Темза. Самозванец, прекръстил не само името си, но и душата си. Но не на Ел Маестро, а на Ел Чирако. Чирак на невежеството, с брадясало лице и брадясала душевност, сложил прът в Колелото на „армейското“ време. Неудачник, за когото храмът не е нито спомен, нито бъдеще, а куче-касичка.
Ел Чирако превърна светлината на „Армията“ в мрак, изцапвайки със своята неукост четирите свещени букви.
И хилядите в храма, вместо да си тръгнат окрилени, си тръгнаха с отрязани криле, които един ден пак ще поникнат, когато бъдат отрязани всички пътища на невежия към Борисовата градина. Същият, който срещу 30 000 сребърника ежемесечно убива ЦСКА ежедневно. Върхът на предателството му спрямо тези, които му се довериха, бе снощи. А тези, които му се довериха, са всичките 20 хиляди на стадиона и милиони пред телевизионните екрани. И ако в душата на Ел Чирако е останала поне капчица съвест, нека връщане назад няма. Защото новият храм на ЦСКА няма да приема чираци и предатели, а верни и смели сърца. Мозъци, които не са гладки и студени като двата полюса на земното кълбо, а врящи от знания.
Дотук с метафорите. Сега малко факти.
*Серията на Нестор от 17 поредни мача без загуба е един огромен мит. Като този, че той е Ел Маестро. Това бе серия, в която Нестор Йевтич не записа победа срещу основен конкурент. Ни срещу Левски, ни срещу Черно море.
* Два пъти яде бой от най-големия си опонент – Лудогорец. Първо го насметоха с 3:0 в Разград, а снощи в последните секунди. И в двата мача ЦСКА нямаше идея как да стигне до противниковата врата, камо ли как да я превземе.
*Немалка част от победите бяха постигнати с късмет и след канско ходене по мъките. Примери: 1:0 в Търново срещу Етър, 2:0 срещу Етър в София, 2:1 срещу Пирин в Благоевград, 1:0 срещу Славия за Купата.
* Разлика между Нестор Йевтич в ЦСКА сега и Нестор Йевтич в ЦСКА преди пет години няма. Когато през февруари 2019 година си тръгна след 246 дни, пак не победи Лудогорец в двата си мача – 0:1 в Разград и 1:1 в Борисовата градина. Пак не победи Левски – 0:1.
Когато фактите говорят, Нестор също би трябвало да замълчи… И след снощния си грях да си тръгне.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Борис
1 year before
Нормално!Мазният разградски педал има много пари,а този Ел,някой си е дошъл на "Армията"за пари!
Коментирай