Не съдете олимпийските ни герои, те са повече българи от мнозина!

Олимпиадата в Париж 2024 вече е в историята, но ехото от нея тепърва ще се разгръща. 

Фактите за България блестяха с олимпийска чистота и гордост във френската столица, където страната ни завоюва 7 медала от общо 11 000 участници атлети – 3 златни, 1 сребърен и 3 бронзови, и е на 26-то място от 206 държави. Триумф на силата на духа и издръжливостта!

И докато някои се просълзяваха от умиление пред малките екрани – задето малка България приковава световното внимание с талантливите си атлети, други проявиха не изненадващо и доста типично за родната народопсихология укорително отношение.

„Защо не българи взимат медали за България?“ – на тази реакция се натъкнах в мрежата. Дори и в подобен момент! И думите отстъпиха за миг…

Шокиращо е с колко лека ръка се хвърля негативизъм дори там, където изначално посланието е за радост, за мир, за триумф на духа!

Печално е и как сме една шепа народ, а дори това не може докрай да ни обедини в сякаш постоянния стремеж все за нещо да сме разединени!

Жалко е, че не сме се научили все още да се радваме чистосърдечно, да оценяваме, без да корим и да сме благодарни за успехите!

Е, не подминахме и гордите си атлети, които прославиха страната ни със сълзи в очите на най-мащабния форум в света! И не само я прославиха, но и направиха така, че това да е най-силната ни лятна Олимпиада през този век!

В думите за тях трябва да присъстват само гордост и благодарност! Другото е излишно! Защото те доказаха за пореден път колко велик е българския дух и защо успехите са естествено продължение от положен титаничен труд в комбинация с изградена устойчива психика и голямо сърце!

Семен Новиков – борба класически стил – златен медал

Карлос Насар – вдигане на тежести – златен медал

Магомед Рамазанов – борба свободен стил – златен медал

Боряна Калейн – художествена гимнастика – сребърен медал

Хавиер Ибаниес Диас – бокс – бронзов медал

Кимия Ализаде Зенурин – таекуондо – бронзов медал

Божидар Андреев – вдигане на тежести – бронзов медал

Запомнете тези имена! Не издребнявайте в звученето им! Не ги съдете! Не им правете дисекция на произхода! Защото така не унижавате тях, а себе си!

Просто им се зарадвайте и се почувствайте горди българи!

Щом развяват българското знаме! Щом се състезават и печелят медали за България – значи са българи!

Ето как самите те как приемат триумфа си и факта, че са го направили за България:

Семен Новиков: 
"Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява над Пирина пламеней. Да се надявам, че донесох много радост на българския народ с този медал, знам, че в България много обичат руснаците, но се надявам, че повече хора ще обичат и украинците".

Карлос Насар: 
"Чувствам се невероятно, казах нещо, изпълних си обещанието, застанах зад думите си и си понесох отговорността от казаното и наистина чувството е невероятно. Може би можех още, но това беше достатъчно за златния медал, направихме световен рекорд, зарадвахме цялата зала, която беше пълна с българи и която ми напълни сърцето".

Магомед Рамазанов:
"Все още не съм осъзнал, че съм на върха, как да ви кажа, в този ден съм на върха, но след седмица мога да се окажа на дъното. Просто това беше моят ден, днес друг вариант нямаше. Тренирах усилено, но най-трудно и сложно не беше на килима, а в главата ми".

Боряна Калейн: 
"Не мога да ви опиша колко съм щастлива от това, което постигнах. Първо че успях да си свърша по този начин работата, защото аз толкова стабилно състезания не съм имала през живота си и такъв краен сбор 140 не съм правила никога, аз наистина се надскочих максимално и просто съм много щастлива, че спечелих този медал, наистина".

Хавиер Ибаниес Диас:
"Поздрави на всички в България, поздрави на Красимир. България ме приема като син. Аз обещах на Красимир Инински, че ще дам на България медал от Олимпийски игри и го направих. Аз имам фокус и съм концентриран върху това да побеждавам, искам да побеждавам!".

Кимия Ализаде Зенурин:
"За мен беше чест да представям България на Олимпиадата! Наистина нямах късмет на първия мач, но сега съм много щастлива и горда от това, което направихме аз, треньора, отбора - от това, че спечелих бронзовия медал. Знам, че това е исторически медал за България".

Божидар Андреев:
"Можех и още повече да направя, но обещах, че ще взема медал на Олимпиадата. Дали е сребърен или златен, или бронзов - без значение. Просто исках да взема медал и да си спазя обещанието към хората, които не са сред нас".

Никак не е случайна приказката, че домът е там, където е сърцето, а олимпийците ни показаха, че имат големи сърца!

И ако и в този момент не сме изпълнени с гордост, и не хвалим тези, които ни прославят, независимо дали са окичени с медали, значи не сме пораснали достатъчно. И не сме готови да понесем такъв успех!

Не и когато принизяваме мисълта в подобен върхов момент. И сравняваме несравними неща!

За същата тази народопсихология иде реч пак! За която пише още в миналия век и един от най-задълбочените изследователи на родната душевност Иван Хаджийски. Уви, днес, във века на високите технологии, съвсем не сме станали по-високи в много отношения, а упорито си седим все така в ръста на дребнотемието.

И не – ситните думи с пренебрежителен смисъл, с които се замеряме едни други – най-вече виртуално, не са повод за гордост, и не са проява на позиция, нито на характер! Точно обратното.

А този, който все пак е решил да укорява, ей така, за спорта, нека помисли пак. И да отговори по-различни ли са усещането и укора, когато наблюдава, например, български футболен мач, където от 22 играчи на терена понякога няма и 1 българин?! Но футболните правила са за друг коментар, важна тук е само тежестта на сравнението.

Излезте от тази печална орбита, драги българи! Бъдете горди и заедно! И не забравяйте, че България е преди всичко дом и родина, а не се ограничава просто до територията, където сме родени!

Отворете си сърцата, по примера на атлетите ни на изминалата Олимпиада, които позлатиха България!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ

blitz.bg