Светлана Каменова се превърна в сензация в интернет, за мнозина онази нейна снимка, в която тя с пръсти описа Х, се превърна в символ. Снимката й се разпространи от американски и европейски акаунти с милиони последователи. Защото тя описваше желанието на всички жени атлетки да се изчисти играта, да бъде по-справедлива, да се сложат най-накрая стабилни рамки и правила.

Защото именно заради такива жени като Светлана и много други като нея, Международната федерация по плуване, например, промени правилата през 2022 г., като направи почти невъзможно участието на трансжени на Олимпиадата. Поради тази причина не участва Лиа Томас, която бе спряна. Това е и причината на тази олимпиада да няма трансжени, за разлика от миналата, на която печелеха медали.

Как се отнесоха към Светлана нашите либерали? С унижение, подигравки и искане да бъде съдена. Поради тази причина те изпаднаха в тежък дисонанс, когато наши боксьорки като Джоана Нуамеруе и Аслъхан Мехмедова, които са се били с Иман Хелиф, изразиха възнегодуванието да има подобни случаи и да се разрешават XY да завладее женския спорт. Защото едната е от нигерийски произход, а другата е с мюсюлмански имена.

Случаите на Лин Ю и Иман нямат нищо общо с LGBT, те съществуват от много отдавна. Този проблем няма да се разреши с емоционалните пориви и желание за прояви на политическа принадлежност, няма да се разреши с крясъците на хора от едната крайност, които са готови да обявят всеки вдигнал ръка и казал "Аз съм жена" за жена, нито пък от другата крайност, която пък вижда "мъж" във всяка неудобна жена.

Има толкова много учени като д-р Ема Хилтън от университета в Манчестър, или д-р Колин Райт от Института в Манхатън, които много добре описват състоянието на Иман и Лин Ю - а именно как в началото имат женски черти, но впоследствие се засилват мъжките. Следователно не е редно да се състезават. И хубаво е, че се вдига най-накрая такъв шум и дебат, защото по този начин може би ще се реши. Ясно е, че МОК няма да го признае този проблем, но се надявам да се разреши по същия начин като с Лиа Томас.

А относно либералната ни пародийна общност - нея си я знаем. Тя не гледа Олимпиадата, нищо не разбира от нея, нито от духа й. Единствено я използва отново да избива комплекси, да брои медалите на САЩ и ЕС, и да си ги присвоява като свои за да се присмее на българския субект, все още без медали. Ама така, от дивана.

Затова българският либерал с погнуса като повредена копирна машина повтаря имената на Светлана, но с овчо възхищение възхвалява Лин и Иман. И изписва грешно името на Иман Хелиф (всъщност на класически арабски е Иман Халиф, но алжирците имат навика да изговарят късото "а" често като "е", затова е станало Хелиф), то не бяха Имане-та и Келиф-и, но пък затова не споменаха нищо за истинската героиня на Алжир на тази олимпиада.

Живял съм четири години в Алжир, учил съм в алжирско училище от първи до трети клас, баща ми преподаваше в местния университет. Знам, че е една от най-консервативните страни, но знам, че търси своята героиня, но също бях убеден, че няма да я намери в бокса.

А в гимнастиката. 17-годишната Килия Немур спечели златен медал за Алжир на смесена успоредка, с което се превърна в първата африканка и първата арабка с олимпийска титла в гимнастиката. Тоест, в легенда.

Ироничното е, че Килия е родена във Франция, състезава се в ранна възраст за французите. Но френската федерация се намесва в личния й живот, започва да й налага за кой клуб да играе, как да играе, поради което Килия се регистрира в алжирската федерация и заявява желание да играе за Алжир. Френската федерация дълго време я блокира от международни състезания, но след журналистически натиск, на Килия се разрешава да се състезава за Алжир.

И ето, точно пред френска публика тя спечели златен медал.

И ако тя не е пример за непримиримост, непреклонност, решителност, класа, дух, то не знам кое е тогава. Защото според мнозина, изпълнението на Килия е едно от най-сложните, виждани досега.

Като я погледнете никой няма да оспори, че е жена този път, нали?

ПС Интересна е масовата медийна подкрепа в Алжир за Иман. Но там ситуацията се описва като опит на завистливия християнски и западен свят да унижи Алжир и да изкриви реалността. Виждате как всеки си наглася една и съща история така, както да му изнася на вътрешната политика.