ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ИГРА В УКРАЙНА

1. Към момента е постигната само една от поставените цели на Специалната военна операция - територията на Луганската нарона република е освободена.

2. Останалите цели на СВО за освобождаване на ДНР - денацификация, демилитаризация, неутрализиране и т.н. не са изпълнени.

3. Цели, които първоначално не бяха замислени, бяха постигнати. Два нови региона се присъединиха към Русия, които Русия не поиска от Украйна през 2022 г. + беше прокаран сухопътният коридор и мост към Крим и Азовско море стана вътрешно.

4. Замразяването означава, че повечето от първоначалните цели на СВО ще останат непостигнати в замяна на 2 района с непълни граници и сухопътен коридор до Крим. В същото време Русия изглежда би била съгласна част от териториите на ДНР, Запорожка и Херсонска област, които вече според конституцията са част от Русия, да останат под украинска и фактически натовска окупация.

5. В същото време режима в Украйна ще бъде запазен, превъоръжен и преформатиран за дългосрочна война срещу Русия. А самата територия на Украйна ще се използва като систематичен плацдарм за постоянни военни и други провокации. Всичко, което е лоялно към Русия в тези територии, ще бъде прочистено още повече, особено след като режимът знае, че там има доста хора, които чакат освобождението.

6. За да компенсира вече понесените човешки, материални и икономически загуби, Русия се нуждае от нещо повече от частите на още два региона с непризнат статут, което не решава нито един от стратегическите проблеми, довели до началото на СВО.

7. Слуховете за замразяването на конфликта възникват в период на очевидна слабост на въоръжените сили на Украйна и режима на Зеленски след поражението в лятно-есенната кампания и целят да вкарат Русия в поредното безсмислено „примирие“ ала Минск, с напълно разбираем и предвидим край.

8. Съдейки по изявленията на руското военно-политическо ръководство, Западът е наясно с тази пропагандна и дипломатическа игра, така че никой няма да се съгласи на този вариант. Ето защо Западът оценява сегашната позиция на Руската федерация относно Украйна като „несклонна към преговори“. Склонността към преговори на Запада обикновено се разбира като готовност на Русия да направи отстъпки, или да капитулира.

9. Нищо друго няма да се промени по този въпрос и няма да има повече грешни решения, довели до „политиката на Минск“, или неправилни очаквания в началото на СВО. Степента на подкрепа от властите в Русия вече е достатъчна. Има икономически възможности за дългосрочна военна кампания, насочена към постигане на целите на СВО, армията постепенно се учи, включително и от грешките си. А настоящата перспектива за война със Запада е пряко следствие от подценяването възможностите на Русия да води дълга война за постигане на целите си.

10. Ето защо Русия се подготвя за дългосрочна систематична работа, за да гарантира, че армията и военно-промишления комплекс са в състояние да осигурят изпълнението на целите на СВО в конфронтация със САЩ и НАТО. В момента надеждите за преговорния капацитет на САЩ изглеждат опасни илюзии, които трябва категорично да бъдат отхвърлени.

Докато англосаксонците пишат сценария, всяка победа ще бъде Пирова победа за Русия. Дали ще има война между Русия и НАТО времето ще покаже. Но именно това е основното съдържание на конфликта. Русия ще подходи към този сблъсък на върха на своите способности, а не отслабена. Ето защо може да се твърди, че англосаксонският сценарий не работи.

Русия е избрала такова темпо на СВО, което позволява, докато се прочиства територията на Украйна, да не се губи ресурсният потенциал чрез преразтягане на големи територии с операции „на скорост“ (където хората и техниката неизбежно бързо се изразходват), но бавно и стабилно за смилане на човешките ресурси на Киев и техническите ресурси на НАТО. В същото време, придобивайки опит с най-ефективните оръжия в даден момент, именно те увеличават производството, хармонизират войските, като вземат предвид този опит и използването на съвременни средства. Тоест руският сценарий е именно антипиров сценарий и той се реализира в момента.

Но не пировия западен такъв. Съдейки по публикациите на Запад напоследък, за тях точно това е обезсърчаващо и дразнещо. Русия е координирала темповете на производство на модерни и необходими за водене на бойни действия оръжия с темповете на подготовка на войските и темповете на снабдяване на армията си. Силите на Украйна и западните оръжия в театъра на военните действия постепенно се изтощават. Този механизъм позволява на Русия, след като реши проблемите в театъра на военните действия, озовавайки се лице в лице с НАТО (а може би и по-рано, ако Западът започне пряка намеса в украинския театър на военните действия), да има по-голяма армия и по-добре оборудвани за съвременни задачи, по-обучени, отколкото преди започването на СВО, по-мощна икономика и по-интензивна военна индустрия, отколкото преди началото на конфликта. И успоредно с това смилане на въоръжените сили на Украйна и оборудването на НАТО, тече срутване на вътрешния свят на „редовия украинец“. Това е правилната посока за Русия.

Тя не се нуждае от купена любов, или лоялност. (Въпреки че в Украна мнозина все още са свикнали да мислят точно в тази парадигма: „Ние сме толкова капризни, можем да ви се обидим, разбира се, че искате да купите нашата лоялност и любов. Така сме свикнали три, или четири поколения след 1917 г.) Русия има достатъчно силно разочарование и „крах на мечтите". И този процес е в ход. Когато ресурсите на Украйна и на НАТО бъдат изчерпани, територията ще бъде демилитаризирана и повече от половината денацифицирана. От останалите украинци Русия не се нуждае от любов, но те трябва да са без оръжие, морално смачкани и да не бъдат приобщени.

Процесът на демилитаризация и денацификация на съзнанието също има своя скорост, той не може да бъде изкуствено ускорен без загуба на качество. Което означава, че темпът на военната операция трябва да съвпада с това. Репарации на Русия ще бъдат платени от Запада, за възстановяването на Донбас и компенсиране на материалните щети.

Светослав Атаджанов