Ленин умира от сифилис в инвалидна количка

Бившият премиер на НРБ Васил Коларов е българинът, контактувал най-продължително с Владимир Илич Ленин. Шуменецът се сближил със съветския революционер в началото на ХХ век, когато следвал право в Западна Европа.

“Дядо ми произлиза от изключително бедно семейство. Завършва в Швейцария благодарение на брат си, който бил телеграфист и му изпращал пари за издръжка. Дядо също е работил по време на следването си, мъчил се е да си докарва средства. В Женева попаднал в средите на Плеханов и Лелин. Бил е в техния кръжок. Влиянието им е изиграло голяма роля за бъдещето му“, споделял е внукът на някогашния ни комунистически лидер.

Коларов ръководел правителството на България след смъртта на Георги Димитров, а преди това бил шеф на парламента.

Мракобесникът Ленин се ражда на 22 април 1870 г. и до края на дните си успява да извърши куп поразии в родината си, които рефлектират и по света. Ръководителят на болшевишкия държавен преврат, наричан Октомврийска революция умира на 53, като в последните си 2 години е по-скоро зеленчук, отколкото човек.

Поразен от мозъчен удар и сифилис, той прекарва залеза на живота си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва. Дали пък това не е наказанието му свише, задето с идиотската си революционна дейност е нанесъл огромни щети на човечеството?

Срамната болест, която разкашкала мозъка му, болшевик №1 пипнал по времето, когато живеел в Париж. Във френската столица той почти всяка вечер си наемал проститутки, а си имал и любим бардак – с изглед към националната библиотека.

Владимир Илич склопил очи на 21 януари 1924 г., но смъртта му можела да настъпи и цяла петилетка по-рано. Есерката (член на партията на социалистите революционери – б.р.) Фаина Ефимовна Каплан направила неуспешен опит да го екзекутира на 30 август 1918 г., докато бил на посещение в московска фабрика.

На излизане от завода вождът се запътил към колата си и чул женски глас да го вика по име. Обърнал се и към него полетели 3 куршума. Единият преминал през връхната му дреха и не го засегнал. Другите го улучили в белия дроб и лявото рамо.

Каплан била арестувана веднага. Имало подозрения, че тя не е единствената участничка в атентата и ще последват нови покушения, затова Ленин бил закаран спешно в Кремъл, откъдето почти на излизал в следващите няколко дни.

Фаина Ефимовна Каплан

Във ВЧК (руска извънредна комисия с повече власт от полицията, прокуратурата и следствието) подложили Фани на обстойни разпити. Признанията й влезли в архивите на КГБ. Там престояли до 1934 г., когато изчезнали мистериозно. Появили се отново чак десетилетия по-късно, в края на миналия век.

В показанията си за покушението Каплан разкрила подробно причините, накарали я да стреля по Ленин. Есерката, родена в еврейско семейство със 7 деца през 1883 г., твърдяла, че организирала нападението сам-самичка, без абсолютно никаква чужда помощ По думите й терористичният акт нямал нищо общо с политиката.

Фани насочила револвера си срещу ръководителя на Съвета на народните комисари, защото той бил неин физиологичен баща. Атентаторката научила по свои канали, че е плод на насилствен сексуален акт, извършен от Владимир Илич с майка й. Дамата се кълняла, че разполага с неопровержими доказателства за извършеното от вожда.

Версиите за смъртта на легендарната есерка са много. Най-разпространената е изложена в книгата „Из записките на коменданта на Кремъл“. Нейният автор П. Малков твърди, че собственоръчно е застрелял Каплан през септември 1918 г. Трупът й бил положен в барел, залят с бензин и изгорен в Александровския парк.

Подозрителна е бързината, с която дамата стрелец била осъдена и екзекутирана, смятат някои руски историци. Дали пък Кремъл не са се опасявали, че тя ще разкаже неща, които няма да устройват разследването?! Ами ако разкриела пред цялата общественост роднинските си връзки с обекта на извършеното от нея покушение?

Докторът на историческите науки Сергей Девятов пуска преди време в Русия трето издание на своята книжа „Вождовете“, в което отдели цяла глава на председателя на Всеросийския централен изпълнителен комитет (нещо като президент на Съветската държава – б.р.) Яков Свредлов. 

„Не е изключено той да е участвал в подготовката на покушението срещу Ленин, което е било изпълнено от Фани. Анализирайки поведението на Яков в първите дни след раняването на Владимир Илич, е важно да отбележим някои нелогични действия от негова страна. И в частност нареждането му за разстрела на Каплан на 3 септември 1918 г. С това си действие Свредлов фактически прекратява всякакви следствени действия, които са щели да установят мотивите за стрелбата от 30 август. Има и още смущаващи факти – преди разстрела Свредлов е беседвал три пъти с Каплан, без протокол и свидетели. Според мемоарите на коменданта Малков пред килията на Фани бил поставен караул – двама латвийски комунисти, които не знаели руски, та да не можели да разговарят с нея. От какво се е страхувал Яков? И какво ли можела да каже Каплан? В отговорите на тези въпроси се крие голяма тайна“, заключава авторът.

Според едно революционно предание в мига, в който поел куршумите от пистолета на Каплан, Владимир Илич промълвил: „Непременно трябва да я оставите жива…“. Тези думи карат някои изследователи на събитията от 1918 г. да вярват убедено на твърдението за роднинската връзка между болшевик №1 и жената, дръпнала спусъка.

Заради въпросната реплика на кървящия вожд има и учени, които подозират, че разстрелът на Фани е само инсценировка. Съществуват съмнения, че след атентата есерката била изпратена в строго охраняван затвор в Сибир, където доживяла до 1945 г. и починала от естествена смърт, напълно сляпа и болна.

Една друга мълва за покушението срещу Ленин гласи, че Каплан била използвана за прикриване на истинския извършител. Лансираните слухове смятат, че атентатът е организиран от комунистическите спецслужби, за да послужи като формален повод за „червения“ терор. Броени дни по-късно били ликвидирани 800 инакомислещи.

„Десетина години преди стрелбата по Владимир Илич, Фани увредила зрението си при неловко боравене с експлозиви. Как тогава тя, недовиждащата е съумяла да стреля с оръжие и да улучи мишената си с два от три куршума през 1918 г.? Не е логично да е извършила атентата“, коментират поддръжниците на тази версия.

Днес, точно век след кончината на Ленин, сифилистичното му тяло продължава да е на показ в мавзолея на Червения площад. За обгрижването на мумията и гробницата й пред Кремъл годишно се харчат милиони долари на руските данъкоплатци.

Източник: Уикенд