В нощта на 30 срещу 31 май серия от прецизни атаки на руската армия бяха насочени към различни цели в Украйна, което доведе до значителни загуби за украинските сили. Според съобщенията тези среднощни удари са включвали нападение на стрелбището „Староконстантиновски“, което е нанесло значителни щети на военните инструктори на НАТО и западната техника, разположена там. Освен това руските сили са атакували склад, съхраняващ тактически ракети ATACMS, доставени от САЩ.
Тези ракети изиграха важна роля за поразяването на руския ракетен кораб „Торнадо“ и за унищожаването на руско военно оборудване, включително ракети за С-300, С-400 и няколко радара.
Украинските военни имаха стратегически планове да използват тези тактически ракети ATACMS срещу руските сили. Според информация на китайската медия Sohu, руската армия е открила склада и е предприела две последователни атаки.
Освен ракетите Русия атакува и летище, подготвено от Украйна за приемане на изтребители F-16. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че тези изтребители могат да носят ядрено оръжие и затова ще бъдат легитимна цел.
Пенсионираният руски полковник Виктор Литовкин предупреди, цитиран от BulgarianMilitary.com, че ако Украйна построи летища и съоръжения за поддръжка на доставяните от Запада F-16, руските военни ще се насочат към тях и ще унищожат тези съоръжения. Той добави, че Русия търпеливо ще изчака, докато строителството е достатъчно напреднало, за да започне атаките си.
Въпреки това Украйна реши да поеме риска. Киев инвестира значителни ресурси в изграждането на необходимата инфраструктура – летища, радарни станции, предполетно обучение, оборудване за поддръжка, пречистване на авиационно гориво и съоръжения за съхранение на ракети.
Украйна ще получи най-малко 75 оперативно готови изтребителя F-16 от своите съюзници, като някои източници предполагат, че този брой може да бъде дори по-висок. Всъщност, като се има предвид одобрението на Дания, F-16 могат да извършват удари вътре в Русия.
Въпреки това има опасения относно пристигането на тези изтребители в Украйна. Русия вероятно разполага с точни разузнавателни данни за местоположението на подготвените писти за F-16 предвид напредналите си възможности за космическо наблюдение.
Това повдига критичен въпрос: откъде ще излетят украинските F-16, ако руските удари успешно унищожат пистите им?
Станахме свидетели на преминаването на множество „червени линии“, особено от държави, подкрепящи Украйна. Изпращането на танкове първоначално беше забранено, както и ракетите с голям обсег, такива бяха изпратени впоследствие. Участието на западно разузнаване, изтребители и дори използването на западни оръжия срещу цели в Русия също беше „червена линия“. Всички тези бариери бяха вдигнати впоследствие.
Следващото потенциално табу може да бъде да се позволи на украинските самолети да излитат от България, Румъния, Полша или балтийските страни. В България в момента се строят пистите и инфраструктурата, която ще обслужва бъдещите ни изтребители F-16, които очакваме през следващите години. Ако и тази „червена линия“ бъде прекрачена, това може да проправи пътя за евентуално разполагане на европейски сухопътни бойни части, което допълнително ще ескалира конфликта в пълномащабна европейска война.
„Съществува вероятност украинските F-16 трудно да излитат от украински писти. Причината е в дизайна на фюзелажа. Реактивният отвор е много ниско разположен. Това е така, защото колесника на F-16 не осигурява достатъчна височина и разстоянието между асфалта и реактивния отвор е много малко. Това означава, че при излитане пистата на F-16 трябва да е отлично чиста. Иначе рискува боклуците автоматично да попаднат в реактивният отвор, който ги отвежда в двигателя. Друг проблем е мекото окачване на колесника. Ето защо руската бойна авиация ще се опита да наруши структурата на пистите. По този начин излитането на Ф-16 е подложено на риск“, коментира в интервю за Обективно.Бг военният анализатор Бойко Николов от BulgarianMilitary.com. На въпрос дали е възможно българските писти за F-16 да бъдат ползвани от украинските изтребители, Николов отговори: „Не знам нищо за такива планове, но тази война показа, че няма невъзможни неща“.
Ако конфликтът в Украйна се разшири до пряка конфронтация с Русия, НАТО има много малка част от системите за противовъздушна отбрана, от които източноевропейските му членове ще се нуждаят.
Това показват вътрешните изчисления на алианса, цитирани от Financial Times. НАТО в момента има „по-малко от 5 процента“ от капацитета, необходим за защита на така наречения източен фланг, в който е и България, в случай на „пълномащабна атака“.
BLIMAN
6 months before
..от това, което чета разбирам, че см от е. страна и НАТО няма да може да ни защите пълноценно...! Тогава за какво да гласуваме за онези предатели български политици, които ни пълнят главите с евроатлантически ценности..!
Коментирай