АБЕ ВИЕ НАРЕД ЛИ СТЕ

Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта..
И по-нататък не е ясно какво е, но Иван Вазов го е написал и сигурно…
Хм

Подбудите на хората са обикновено до такава степен мерзки, че те никога не биха и признали какви са. Да си подмазвач е хубаво и угодно. И аз съм подмазвач. Подмазвам се непрекъснато на желанието си да дразня хората. Дразнението, като физиологичен феномен, скъпи мои, е основата на живота.
Русия. О майн гот.

Знаете ли колко страни е създала Русия, подобно на нашата, за да има удобни сателити? България? Хм. Създаваме една България като отделяме част от Османската империя и имаме Задунайская губерния. Това е Русия.

Русия е чудовищна, непостижима империя, а в нея работят институти, които да създават теоретически постановки за това как да се прекроява света. Помислете за Таджикистан, който е всъщност част от Персия, населен с иранци, които руските империалисти са принудили да се наричат таджики. Мога да дам още сто примера, но – няма нужда.

Сега Америка стана същото. Две отвратителни империи, които се съревновават в прекрояването на света. Вероятно – сред техните политици има и такива, които вярват, че правят това за добро.
Повярвайте ми – Адолф Айхман също е вярвал, че Освиенцим е нещо, направено за добро.

Ето какво ще кажа: България трябва да изпитва такава ненавист към Русия, каквато и към Америка.
В смисъл – какви ги говоря и аз. Ненавист. Хм.
Просто Русия и Америка кат тях няма втори на света и те са нашата опора и те са нашта светлина, нали подмазвачо Вазов?
Не ненавист – презрение. Кротко, честно презрение.

Вазов, апропо, към 16-та година пише и едно остро антируско стихотворение. Какво стана, патриарше на литературата, с твоята „Кат Русия няма втора?” Просто му е дошло времето. Тогава, без това да се знае много-много, българските войски воюват с руските казаци в Северна Добруджа, Молдова и Румъния.

Ще кажа така: един достоен народ не слугува на империи, един достоен народ не е ту с руснаци, ту с американци ту с нацистите от свинската Германия.
Ние имаме голяма, огромна нужда от малко достойнство. Всъщност – проблемът на България е в липсата на достойнство. На мъжествена, твърда позиция.

Ще кажа така – ние винаги се измъкваме, винаги успяваме да лавираме между големите страдания. Винаги уреждащ се и някак справящ се народ. Но с цената на достойнството и на самочувствието си.

И когато играете хоро в ледена вода, простаци недни, не мислете, че сте нещо повече от пияни свине, на които просто мъжеството стига до едно къпане в студена вода.

Русия, Америка – кат тях няма втори на света, дядо Вазов, мила ти квинтесенция на българското подмазвачество.

Калин Терзийски