Агонията на Борисовия ГЕРБ ще продължи и гледката тепърва ще става по-нелицеприятна

Агонията на Борисовия ГЕРБ ще продължи и гледката тепърва ще става по-нелицеприятна. Вчера беше денят аналог на 6 януари за Тръмп, когато Борисов се опита да спре неизбежната вълна от разкрития за нечовешки злоупотреби, с което публично показа своя страх и паника, ерго слабост.

В сцената липса централната фигура на глания прокурор – колегите в АКФ и Алтернативата отдавна стигнаха до извода че няма смисъл от това да се подават сигнали на хората на Гешев, защото не следва нищо.

Изобщо всеки път когато чуете призив – да сезираме главния прокурор /като Нинова/, това е опит да се внуши, че те се някаква институция на надеждата и промяната. Пълна илюзия.
Дори по-лошо, прокурорите приемат тези сигнали и започват да рекетират лицата в тях – накрая няма обвинени или нарочно обвинителния акт е спънат, прокурорите все по корумпирани и по-богати, а правосъдие няма. За това остана обществения съд – през медиите.

Вчера беше типичен пример – и мутрите на Бойко се опитаха да спрат неспираемото. Вече имаме десетки бизнесмени с подобни истории. Тепърва ще говори и Миньо Стайков, който има много грехове, но вместо нормално обвинение и присъда, е бил използван за назидание.

И ролята на Гешев ще лъсне.
Изборите ще легитимира нов етап в изхвърлянето на ГЕРБ завинаги от властта, но това ще бъде още дълъг и болезнен за всички процес.

Патологията на Борисов – властта ще предизвика още разрушеия, защото той не може просто да се прибере в Банкя и да кротне. Без власт не може и не само защото чрез нея пази себе си, а защото чувството му за самооценка и значимост минава през възможността да бъде главен, да бъде фактор.

Има още много неща от арсенала, които ще извади – да превърне личната си битка в битка на мутрите, които влязоха във властта. Цяло чудо е, че още няма побоища и убийства на политически му противници.

След вчерашния ден стана ясно че той е изградил ров между себе си и ГЕРБ, от една страна и останалото обществото и групата на поддържащите го неизбежно ще се маргинилазира, докато остане сам.

Краят му в политически смисъл, а нищо чудно и физически, ще бъде драматичен, защото вече показва признаци на психическо заболяване – но един специалист ми каза че това е типично биполярно разстройство /БАР/.

Но това се проблеми на ГЕРБ и на преялите с власт.
Какво е опасното?
Увлечени в агонията на Борисов да пропуснем да забележим че катастрофираме. Отрицанието на „мъдреца“ от Банкя е в реализирането на антикризисни действия, реална работа по изтръгване на корупцията и изчистването на корумпирани кадри, включително рязко свиване на администрацията, която рекетира.

В драмите около ГЕРБ и Борисов потъна глания виновник Пеевски. Никой не говори за него защото всички дъвчим Борисов. Да припомня- корпулетният имаше повече власт, министри и влияние от самия Борисов. Той държеше не само обществените поръчки, но и медиите и съдебната система. И потъването му означава само едно – той се опитва да оцелее през някои от партиите, включително на тези които се представят за антиборисовци.

И това е за мен най-големия проблем – че няма да изчистим метастазите на модела през Пеевски. Борисов винаги е бил по видим – защото е на официален пост.
Но Пеевски?

За да не попаднем пак на някакъв аватар на Пеевски или Борисов и преди да гласуваме за този или онзи трябва да знаем всичко – за кого гласуваме, какви са неговите позиции, кой го финансира, какви ангажеминте е поел.

За да не бъдем излъгани отново.
Признаците са тревожни за плаващите мнозинсто – като това за ваксината Спутник. Нямаме гласуване и по пощата.

От годините на прехода има един важен закон – както антикомунизмът не е гаранция че човек е актив на прехода, така и показният антиборисовизъм не е достатъчно основание да смятаме че е гаранция на демократичност и смяна на модела. Най-опасните са именно най-децибелните антиборисовци. Защото със сигурност са поредната фасада, поредния проект на задкулисието.

За това още веднъж всичко на масата.
Партиите са важни, но още по-важно е гражданското обществото да изгради своите устойчиви и независими контролни и надзорни механизими за да се знае – няма прошка за никого.
Доверявай, но проверявай.

Илиан Василев