АГРЕСИЯТА СТАВА НЕИЗМЕННА ЧАСТ ОТ НАШЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ

Тревожен факт е, че свикнахме с агресията, скрита под всякакви форми – от ехидното подсмиване до словесно унижение и физически актове на насилие . И това явление ще нараства, ще набира сили, ако не му дадем масов обществен отпор чрез своята непримиримост. То се шири дори в сферата на услугите, където толерантността и търпимостта към клиентите би трябвало да е основен приоритет за служителите на тези предприятия.

      На 27.01.2021 г. в 07.55.12. часа в магазин 506 на БИЛА в гр. Варна ( ул. Цар Ив. Страцимир № 2, Колхозен пазар) бях обслужена от млада касиерка с бадж: Стоянка Иванова. Рано сутринта работеше само едната каса. Пред мен имаше мъж с 3-4 дребни покупки. Изчаках го спокойно, на безопасно разстояние, според маркировките в магазина, с препълнената количка на Била в едната си ръка и със своята празна ръчна количка – в другата. Едва тогава касиерката започна да маркира моите стоки. Дотук всичко отлично. Сметката ми беше 36.91 лв. Заплатих с банкнота от 50 лв. Получих ресто: банкнота от 5 лв. и останалата сума в монети от по 1 лв., 2 лв. и стотинки – цяла шепа. Бързах да натоваря закупените продукти обратно в количката и така раздвоена, не можах да преброя с един поглед своето ресто. Обърнах внимание на касиерката, че съм й дала 50 лв., защото в първия момент помислих, че е сбъркала. Но тя вече маркираше стоките на мъжа зад мене. И настоя да прибирам своите по-бързо. Клиентът зад мен започна да крещи, че и от неговото място ( беше се доближил плътно до мен ) се виждало, че всичко е точно, наруга ме, че съм била „тъпа”, „безмозъчна” и все неща от този род, които му дойдоха на ума. Да съм си брояла рестото  след като напусна касата. Заплаши ме да си прибирам продуктите по-бързо и за нагледност веднага след това ми срита празната домашна количка, събаряйки я на земята. Само дето не ме наби. Но съм сигурна, че всяка жена, която е имала досег с този тип, е била подлагана на различен тип насилие : словесно и физическо. Психологията на такива хора е да настъпват, докато обществото и жертвите им ги търпят. И те продължават, и стават все по-нагли и безогледни, докато накрая не се случи най-лошото с последната жертва…

      В магазина той и останалите двама мъже зад него не спазваха никаква дистанция. Касиерката пък съвсем нямаше грижата да я осигурява. И всички заедно: клиенти и касиерка ми се надсмиваха. Сякаш имаше нещо смешно в цялата отчайващо грозна сцена. Една възрастна жена, притеснена и ядосана, оправяща се с тежкия си товар от около 20 кг : плодове, зеленчуци, кисели млека, хляб, напазарувани за 2 семейства, дошла рано сутринта, за да няма хора в зимната снежна виелица… 20 килограма натоварих, докато пазарувах в магазина на Била, 20 кг. разтоварих на лентата пред касата, 20 кг. върнах в количката на Била след заплащането и 20 кг подредих след това в ръчната си количка – общо 80 кг. в продължение на няколко минути. Една възрастна жена, нагрубена и охулена  от един развилнял се агресивен български мачо, символично наритана чрез наритването на количката й. Защо? Защото съм преброила рестото си на касата за няколко жалки секунди. И никой от сеирджиите наоколо – двама мъже клиенти и касиерката, не се застъпи за мен, за реда, за дистанцията, за уважението… Напротив, смяха се с касиерката заедно, одумваха ме и така си повдигаха взаимно егото. Щеше да бъде смешно, ако не беше толкова тъжно и грозно.

      Тази сцена е записана на камерата. Прилагам и ксерокопие от касовия бон.

      Нищо от това нямаше да се случи, ако касиерката ме беше изчакала да си прибера стоката, както правеше със своите клиенти мъже, ако се беше застъпила за реда, ако не бързаше да обслужва този наглец, ако не ми се беше присмивала. Усмивката й личеше през смъкнатата от носа маска, тя не я криеше, дори се гордееше с поведението си, когато й обърнах внимание. Не казвам, че всички касиерки трябва да притежават елементарен човешки морал – той се формира от семейството в първите години, от образованието  и от ред други фактори, сред които не на последно място са ценностите в обществото. Но да се присмиваш на клиентката  си в подобна ситуация, показва не само арогантност, подобна на мачовската, а също и неуважение, липса на емпатия, незачитане на човешките права на клиента, желание да го унижиш, което не се свързва по никакъв начин с професионалната етика на касиер на Била. Защото добрите услуги, освен качество и цена, включват преди всичко коректно обслужване. Елементарно правило е клиентът да има правото да си прочете рестото на касата, а не след това, защото плащането не е едностранен процес на даване на пари, нито само маркиране на стока. Той изисква повече усилия от клиента, отколкото от продавача: два пъти товарене и два пъти разтоварване.  Нямаше я и необходимата дистанция.

     Навред из този магазин на Била са поставени надписи, които уверяват, че пазаруването при тях е безопасно и сигурно. В моя случай бяха нарушени всички допустими норми за нормално пазаруване: липса на уважение, притесняване на клиента, лошо обслужване, допускане на арогантно и агресивно поведение от страна на други клиенти, нарушаване на безопасната дистанция по време на епидемична обстановка.

      Питам се какво общество сме ние и накъде сме се запътили с тези си ценности и морал. Отдавна сме подкопали дъното и затъваме все повече. А навън  вилнее снежна виелица… Докога така? Днес съм аз, утре ще бъде някой друг.

Снежана Димитрова