АДЪТ – ТОВА СА ДРУГИТЕ! ВЪЗПИТАНИЕ НА ОМРАЗАТА

Поредното жестоко убийство посред бял ден. А някои характеристики на убиеца, причисляващи го към определено малцинство, допълнително нагнетиха напрежението. Поредното напрежение….

Никакви конвенции, закони, препоръки и директиви не могат да възпитат простичките човешки чувства на страх и на омраза. Защото те са по-силни от писаните думи. Мразим, защото се страхуваме – едни от други…

Човешката психика е странна. Можем да простим престъпният начин на живот, стига човекът да е възпитан и да се държи прилично в обществото. Но не можем да му простим разминаването с нашите традиции и обичаи. Накратко – по-скоро бихме простили кражба, отколкото липсата на лична хигиена и яденето с ръце. А когато разликите са големи….

А държавата ги направи големи. С толерирането на едно малцинство. Погрешно! Държавата трябва да е като родител и да се съобразява с характера на детето. Едно кротко дете ще разбере от дума, но едно буйно дете трябва да му втълпиш правилата по-строго. Но не…под влияние на европейските ценности вместо налагане на авторитета на държавата, тя налагаше само различно отношение на толериране на всяка една грешка на това малцинство. Педофилия – ами етнически традиции….Кражби – ами също…начин на живот! Неспазване на правилата – ами волни души, бе, какво да ги правиш….

И вместо да ги научи, че правилата трябва да се спазват, независимо дали си волна душа и какви са ти традициите, тя ги научи, че позоваването на етноса води до ненаказуемост!

Там, където мнозинството беше незабавно санкционирано, малцинството беше оставяно с години на спокойствие. Незаконни къщи върху чужда земя – никакъв проблем….крадеш ток…смее ли някой да ти направи забележка….хвърляш си боклука на улицата – е, традиция…не пращаш детето си на училище …е, омъжило се, дете родило…и без това за какво му е образование, ще роди още пет деца и ще получи доход, по-голям от учителите.

И на всеки четири години политиците минаваха да раздават индулгенции – за незаконните къщи, за канализацията, за детските, за социалните помощи, за тока….опрощаване на неспазването на закони и правила. Усещане за привилигированост и ненаказаност…

А мнозинството започва да мрази. Много да мрази, не самите ц@игани, а цигани@зацията на обществото, мръсотията, кражбите, наглостта, това, че ги издържаме, а те не работят….Българите например уважават проф. Чирков, Азис /дори да не го харесват като певец/ , както и други роми, които са се вписали в обществото. Но не могат да простят на хора, които не могат да си напишат името, но очакват всички да ги издържат, крадат, убиват и се заканват, че „ще колят гяури”.

И нещата се задълбочават с концентрацията им в гетата. Където не се говори български почти, където взаимно се убеждават, че за тях правила няма, че българите ги мразят и съответно те мразят българите, че нямаме допирни точки….

Всеки е ад за другите. Ад, който сами сме си направили. Докато оставяхме политиците да си отгледат матриял за електорат. Но матриялът не само гласува, а и убива…..
Решението?

Цялата сила и авторитет на закона да бъдат налагани безкомпромисно – СПРЯМО ВСИЧКИ НА ТЕРИТОРИЯТА, БЕЗ ПРИВИЛЕГИИ! Задължително ползване на български език, иначе никакви административни услуги. В затворите не лежане, а принудителен труд….

Защото омразата понякога се превръща във война….

Елена Гунчева

* „Адът – това са другите!” – цитат от Албер Камю