Аз па нема да ви пиша, вие па нема да ме четете …или министър Дани Кирилов в света на абстрактното изкуство

Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.

Правилно!

Откъде-накъде един министър ще се обяснява?

Нали министрите у нас не са избирани от хората, а са спуснати директно от небето!

Министър Кирилов рекъл, че няма да се обяснява не само пред журналистите, но и пред читателите.

И това е правилно!

Той, министърът, си има много по-важни дела за вършене – да гледа умно, да кима съсредоточено, да се усмихва сдържано и да застава зад смислени държавни решения, като например да се назначи главен прокурор, а после да се назначи втори, още по-главен някакъв си, който да разследва главния прокурор, докато предишният главен прокурор заема мястото на един по-предишен, който пък е скочил от собствената си тераса в братска Валенсия!

Министърът няма да се обяснява!

Че за какво да се обяснява?

То няма нищо за обяснение. Необяснимото не може и не бива да се обяснява, защото, както е казал един много известен човек, който не смятам да ви обяснявам кой е, когато свършват обясненията, започва изкуството.

Можете ли да обясните Бах? Или Пикасо?

Не можете!

Е, министър Кирилов е като изкуството – необясним.

То, като се замисля, цялото ни управление е необяснимо като абстрактна картина на Василий Кандински.

Точки, линии, спирали, криви в пространството.

Така сме и ние – кривите на управленческата логика на нашите държавни ръководители са като неясните форми в абстрактната живопис.

Против Белене, за Белене, пак против Белене, пак за Белене.

Или пък – без вдигане на данъци, с вдигане на данъци, пак без вдигане на данъци.

Та не се сърдете на министъра.

Той, Кирилов, също е извършил редица движения в различни посоки, едно от които го е завело отляво (БСП) вдясно (ГЕРБ).

Но това не е безпринципност, неее…

Това е изкуство!

Изкуството да се рееш из пространството и да извършваш така популярната сред родния политически хай лайф парабола, кръстена от простолюдието „иди ми-дойди ми“.

Не, не може да се сърдите на министъра, който не желае да се занимава с вас.

То и аз не искам да се занимавам с него, ама няма как – избрали са го и за мой министър и – ща-не ща, трябва да му слушам словесните конструкции.

Но има един голям проблем, който все по-често ме занимава, при това повече, отколкото ме занимават глупостите, които някой министър е изръсил в състояние на афект.

И този проблем е сериозен, гаден, скапан и ме кара да се ядосвам и да не се чувствам добре.

И този проблем е, че като се замисля, си давам сметка, че у нас управляващите се държат така, сякаш са не демократично избрани, а са наследствени аристократи в абсолютна монархия.

И че тези хора се разпореждат с нашите пари, сякаш са техни.

Разпореждат се с нашата държава, сякаш е тяхна лична собственост.

Разпореждат се с нашия скапан живот така, сякаш те са ни родили с цезарово сечение след нежелана бременност.

Разпореждат се с всичко наоколо без да им мигне окото и без да се замислят, че ние, гнидите с работно време, на които никой не обръща внимание, се скапваме все повече и повече и се превръщаме от хора в качамак…

Имам един проблем.

И този проблем не е министър Кирилов.

Сам по себе си поредният министър на поредното министерство не може да е ничий проблем.

Имам проблем с това, че живея в страна, в която държавата ми пречи…

Министър Кирилов казал, че не желае да се обяснява.

На мен, на вас, на нас.

А вие искате ли той да ви се обяснява?

И сигурни ли сте, че някой от тези канцеларски зомбита, които ни управляват, може да ни обясни каквото и да било?

Не, аз не искам.

А и не искам да пиша повече по такива теми!

И ви моля – не ме четете, а направете така, че никога повече да няма министри, чиито обяснение не искате да чувате!

Венци Мицов

https://offnews.bg/

loading...