Аз съм Ганьо, защото не разбирам защо не погребаха кралицата в тесен семеен кръг, а това трябваше да се превръща в световно шоу за милиарди

Аз съм Ганьо, защото не разбирам защо не погребаха кралицата в тесен семеен кръг, а това трябваше да се превръща в световно шоу за милиарди, разиграващо се в продължение на седмици, докато тленното тяло на госпожата бавно се вмирисва в ковчега или във фризерите, независимо каква е реалността и пред кого и какво аджеба се редиха да се сбогуват хилядите поклонници в сандъка.

Аз съм Ганьо и заради това, че считам кралицата за кралица на Великобритания и на някои настоящи и бивши колонии на британската империя, но не и на България, за да се отразява това шоу денонощно в продължение на седмици.

Аз съм Ганьо и с това, че не разбирам чуждопоклонничеството на Ivo Siromahov, включително и с името му на латиница.
Ганьо има уважение към историята и помни, че поданика на нейно величество и премиер на Великобритания ни е обиждал, че ние Ганьовците се къпем само в неделя, заради което си казваме „Честито“, а същите сега не щат да се къпят и се вмирисват, за да страдал Путин. Помни Ганьо и това, че онзи ни е мразел и в червата като Ivo Siromahov – Ганьовците и е искал София да се срине от бомбите им и да се превърне с поле с картофи. Ганьо помни и бомбите им и детските играчки, които са избухвали в ръцете на децата на Ганьо. Не знам дали тези работи ги помни Ivo Siromahov, но може би не е научил историята или я е чел избирателно. Ганьо помни и генерал Вазов, който така им е сритал задниците на военните на нейно величество, че чак са го посрещнали с почести. Нещо, което никога няма да направят за Ivo Siromahov.

На Ганьо му е през междукрачието какво си мисли Ivo Siromahov, че мисли Ганьо за живота и смъртта, понеже не счита клоуни за философи. Ганьо го интересуват истинските неща и ценности, а не тези, в които вярва Ivo Siromahov.

И да, Ганьо е прост селянин, интересуват го лютениците, туршиите, сметките и дори мизерния си двор с опиканата ограда, защото те имат реални и измерими стойности в неговия живот, той е стъпил здраво на земята и знае, че от това зависи неговия живот. А не от измислени герои, погребения – празници, празнодумци без стойност, чест, историческа памет и шутове – чуждопоклонници.
Горд съм да съм Ганьо. И Андрешко. И въобще – българин и селянин.

Попов Армен