АЙ СИКТИР“?! ( Отговор на атаките на един блогер )

Е, наистина не го очаквах от бялата ти глава, приятелю. Нито от благородната ти физиономия. Но аз съдя само по снимката, а може би ти си курдисал в блога снимката на някой друг.
Но който и да си, ругатни като „ай сиктир!“ – никак, ама никак, не ти правят чест. Щом хора като теб си позволяват такъв кашмер, какво да кажем за лумпенажа, който бъка по цялата, обхваната от буйни плевели, българска земя? Това ли е начинът да опонираш на нечие мнение?
.
Най-общо казано, ти твърдиш, че българският народ няма никаква вина за сполетелите го беди – говорим за машинациите на т.нар. „преход към демокрация“. Ще ти докажа, че българският народ има вина за днешното си падение – и то голяма вина!
Разделям бедите на две категории:
,
1. Тези, срещу които българският народ не можеше да стори нищо.
,
2. Тези, срещу които българският народ можеше да реагира, за да подобри поне отчасти състоянието на нацията и държавата.
,
Българският народ не можеше да направи нищо срещу грандиозната лъжа на десети ноември 1989 г. Той беше жестоко излъган, че това е поврат към по-достойни времена. Завесата, спусната – сега вече знаем – от външните врагове на България и тяхната агентура от българомразци, знаем кои са, гнус ме е да изреждам имената им тук – беше толкова плътна, че огромната част от нас, бяха фатално заблудени. А за това, че промяна беше нужна и че хората я очакваха, говори историческият факт, че на „оня митинг“, който всъщност легализира преврата, се събраха един, а някои казват дори два милиона българи –  които жадуваха края на Татовата епоха. В скоби казано – ако днес мнозинството милее за времената на соца, то е поради факта, че положението стана катастрофално по-лошо – ако то се беше подобрило с един микрон, никой нямаше да съжалява за властта на Тужура. Тя не беше добра, носталгията я обагри в розови краски.
Та на този и двата последвали го митинги, аз видях множество, което изпълваше цялата централна част на София – от „Александър Невски“ до Плиска. Никога преди и никога след това, не съм ставала свидетел и участник в такова вдъхновение – ясен знак, че народът смята промяната за необходима. Уви, бяхме излъгани, излъгани, излъгани, не трижди, а хилядократно, пъклено излъгани.
,
Българският народ не можеше да направи нищо срещу разгрома на индустрията, земеделието, Националната банка, държавните институции, армията и прочие – да не изброявам. Видя се, че са ни излъгали, но не знаехме размерите на лъжата. Повечето все още вярваха в “ идеите и личностите на демокрацията“ – дори в условията на гладна смърт. Приватизацията, освен акулите от ДС облагодетелства някакво мизерно малцинство от “ обикновения народ“ и му затъкна устата. Реституцията – също. Това люшкане между разбирането за пълен разгром на държавата и някакви гаснещи надежди, че нещата ще се оправят, продължи до триумвирата Станишев – Сакскобурга – Доган. След провала на Симеончо, избран само поради носталгията по цар Борис Трети и доказал, че алчността на един европейски аристократически дегенерат също може да бъде безмерна и безогледна, всякакви илюзии рухнаха. Това съвпадна и с отрезвяването по отношение на ЕС. Вече бяхме в капана и видяхме отвътре, че казанът е черен.
,
Пълното осъзнаване на ужаса настъпи година-две след идването на Бай Ганьо Банкянски и ГЕРБ на власт. Мнозина и от „простия“, дезинформиран народ знаеха, че този пладнешки престъпник ни е натресен от „задокеанските благожелатели“ ( така пък се изразяваше “ първият свободноизбран президент“, мижитурката Жельо, който също внесе своята дан в унищожението на държавата, докато се хилеше и се съгласяваше с всичко ). Да се даде власт на Боко и ГЕРБ е все едно да се остави държавата в ръцете на кърджалиите и даалиите. Всичко се ошушка, ограби, продаде, заличи. Голямата Мутра покри отгоре до долу всички държавни и общински постове с по-малки мутри – цинични, тъпи, гнусни търгаши, безкрайно удобни за натовските приятели и за техните бази, за които не плащат грош. Сорос и неговите български държанки се развилняха до краен предел.
,
Ето още в оня момент, „народът“ можеше вече да реагира, защото и пиянството, и махмурлукът бяха вече отминали. И той реагира, но какво количество от него излезе на улицата? Хиляда, две хиляди, пет хиляди? Говоря за 2013, за първите масови протести. Когато момчето от Варна се самозапали, огромното мнозинство богохулно оскверни подвига му: „бил безумец, така му се падало, да беше убил поне някой изедник и да ходи в пандиза, вместо да се пали!“ Мисля, че имаше още поне две запалвания, които бяха напълно игнорирани и забравени. „Народът“ ядеше фалшиви кебапи, друсаше чалга, пиеше бира, седеше на дивана пред компютъра и протестираше във фейсбук. Не желаеше да защити правото си на съществуване, да излезе на улицата, макар да разбираше, че пропастта е под нозете му. Последваха протестите през 2017 и 2018 г. Помните ли пазарджишката циганка Гинка, която искаше да купи ЧЕЗ? Даже и срещу този грандиозен скандал, когато Мутрата едва се крепеше на палеца на единия си крак, на площадите излязоха едва няколко хиляди. А от двумилионна София едва неколцина си подадоха носа от канцелариите и панелките. Само бедняшкият „Люлин“ да беше излязъл и банкянският дирибей щеше да бъде линчуван. Да, знам, народът е осиромашал, смазан от апатия, една огромна част е в емиграция. Аз също живях в емиграция почти двайсет години, обаче се връщах в България за всеки протест, за всеки митинг. Първите, които излязохме срещу Истанбулската конвенция – на опашката на Коня, бяхме петнайсетина човека. Нима българинът иска децата му да бъдат превърнати в джендъри? И ако не иска, защо не излиза да протестира масово?
,
Същото се повтори и на последните протести – в деня с най-многобройни участници в протестите – същият ден, в нощта подир който имаше някакви „безредици“, се събраха най-много петдесет хиляди човека. Повтарям, от София, която брои два милиона ( не всички са администратори и канцеларисти, ангажирани с ГЕРБ ) и шестмилионна България, от която поне половината все още са българи! Я си представете, че в тая нощ пред Министерския съвет и Президентството се бяха изсипали поне милион протестиращи – щеше ли ГЕРБ да устиска, полицията да пребива хората и да ги пръска със сълзотворен газ, а гешефтурата да съди?
Да, народът няма нещо много важно – ВОДАЧ. Румен Радев, макар да е чудесен на фона на хуманоиди като Плевньо, Жельо, Пешо и на хитрия агент Гоце, през целия си предишен мандат се държеше странно – като много зависим човек – впрочем той го доказа при тези избори и подир тях. Но макар и лишен от водач с еднозначно патриотично поведение, „народът“ можеше да надвие с множество и да срути ГЕРБ още през 2013 – да не говорим за по-късните възможности. А той бездействаше и се подсмиваше. Защо?
.
Ето защо според мен:
Както много пъти съм казвала и писала, българският народ заприлича на своите палачи. Моралът му се срина, той отъпя, оскотя, залитна да краде откъдето и както завари. Беден е, ограбен, нищ, убог, но се изкористи и иска да прилича на „големите крадци“, на мутрите и „тарикатите“. Сложете един „обикновен“ сиромах на висок пост, на който би могъл да краде. Гарантирам, че в девет десети от случаите, той ще се възползва от възможностите, за да ограби държавата и обществото. Освен това българинът се държи наплевателски, ругае, плюе по улиците, мнозинството има крайно неопрятен вид , който не се дължи само на бедност, а на лумпенизиране. Колко противни са ми били българските шофьори в пътуванията ми от и за чужбина, които пристигат с осем часа закъснение, разгащени, мръсни, без униформи, с разплути лица и тумбаци – и почват веднага да псуват пътниците, че даже и да налитат на бой. Принуждават пътниците да крият стековете с техните контрабандни цигари, лежат и хъркат по първите седалки в автобуса, „надуват чалга до дупка“. Нищо подобно не може да се види и чуе в останалите европейски страни, дори румънските автобуси са управлявани от по-вежлив персонал.
,
Това опростачване и оскверняване на психиката на нашия народ започна още при соца и то е най-важната причина, която прави българина роб. Има я и характерната черна завист към ближния, и крайният индивидуализъм, и липсата на елементарна солидарност. Ето защо циганите бият българин и никой от околните българи не реагира. А обратното – ако българи бият циганин?
„Що он, па не я“? пита яростно нашенецът, но не търси никога вината в себе си. Ганьо винаги знае най-много. Соцът му внуши, че „интелигенцията е лайно“, че образованите хора стоят по-долу от привилегирования простак. Ръководните постове още тогава бяха заемани от „псевдоинтелигенти“ или от наши хора – тъпи синове на на заслужили другари.
,
Нашенецът свикна да безделничи и да гони „служба“. От работягата на Европа, той се превърна в паразит – само у нас, разбира се, в емиграция българинът работи като луд, няма начин – но работи за чужда страна. У нас той знае, че честният труд не прави човека богат, а само кражбата.
Адска бомба срещу родината беше и изгонването на хората от тяхната земя, от българското село – черен терористичен процес, с който продължи социалистическата“ революция“. Отделянето на българина от земята, прекърши връзката му с род и Отечество.
Смятам, че именно моралното падение на българина, подготвено от две епохи, повече от всичко друго, допринесе за настоящия крах на етноса и държавата.
БЪЛГАРИНЪТ НЕ РАЗБРА, ЧЕ БЕДНОСТТА НЕ Е ПРИЧИНА ЗА МОРАЛНО ДЕГРАДАЦИЯ – НАПРОТИВ! И точно затова падна в клопката на външните си врагове, които му организираха тая бедност. А КРАДЕЦЪТ И ПРОДАЖНИКЪТ НЕ СА БОРЦИ ЗА РОД И РОДИНА! ТЕ СА РОБИ С ОКОВАНИ РЪЦЕ, НОЗЕ И ВОЛЯ!
,
Ако народът ни бе запазил моралните си ценности, ако беше активен в защитата на своята държавност, външните ни врагове щяха да го смятат за фактор, с който поне частично се налага да се съобразяват и нямаше да му натрапват с такова унизително презрение заповедите си. А и техните български марионетки щяха два пъти да помислят дали да извършат поредното национално предателство – ако предшествениците им бяха линчувани от милионно възмутено множество. Казано е – ако искаш врагът поне малко да те уважава, докажи, че не си негова подлога.
Но не, докато ние мълчим и се спотайваме, козяците ни забъркват нов, още по-чудовищен кошмар. За тях сме само досадни насекоми, загнездили се в хубава територия, които скоро ще бъдат напръскани с дезинфектант.
.
И ето ни сега – в момента, в който почва „така очакваната Трета или Четвърта световна война“ , ние живеем в завладяна от чужденци земя, в чужда колония. И можем да бъдем само жалки жертви, да мрем мърцина за чужди интереси. И да гледаме сеира от дивана. Циничното и безпомощно „Ай сиктир!“ е възгласът, който замени някогашното мъжествено българско „Напред на нож!“
.
Милена Върбанова