АКО МОЖЕ

Все ни повтарят, че новите избори ще ни задавят. А всъщност партиите са по-изплашени от нас, защото поглъщането на тази поредна доза вот крие непредвидими странични ефекти върху здравето им. Изпаднали в първичен уплах, политиците започват импулсивно да се хващат за най-твърдите си фенове – вманиачените, партийно татуирани мозъци. На сцената излизат партийните агитки.

Партиите ще поведат фанатизираните си антитела – тези, които са преди всичко „анти“, без значение дали става дума за ваксини, комунизъм или мигранти. Ще слушаме анти-ваксърски крясъци от страна на парламентарни и извънпарламентарни формации. Пишман-патриоти ще излизат смело на прозорците на партийните си централи, все едно са на стената ни с Турция. През цялото това време други партийни герои ще ни пазят от комунизъм, зелени чорапи, американски посланици, руски президенти и прочее опасни твари, срещу които трябва да се изправим с голите си, космати български гърди.

Влизаме в качествено нов период на предизборната битка. Паника, но по юнашки. А някъде в ъгъла на тая проклета наша съдба стои тъжното ни желание някой ден да почнем просто да си живеем живота.
Ако може.

Радослав Бимбалов