Ало, Гешев, тук някакъв Морфов…, предварително благодаря

Пушкин в кабинета на Сталин. Вождът го пита: „Др. Пушкин, ти си добър поет, имате ли нужда от нещо, с което да помогна, за да творите свободно?“ Пушкин притеснен: Не искам да досаждам, но ако може едно апартаментче, защото сега…“. „Разбира се, считайте въпроса за уреден. Нещо друго?“ Пушкин: Ако е възможно да не ме тормозят постоянно с указания какво и как да пиша…“.

Сталин: „Разбира се, разбира се. Считайте проблема за решен“. И така още някоко пъти. Накрая Сталин изпраща радушно поета. После се връща на бюрото и вдига телефона: Ало, Дантес? При мен беше другарят Пушкин… предварително благодаря!

Стар виц, но все още жив сюжет у нас.

Този модел работи с пълна сила по отношение на всеки неудобен за задкулисието. В това число за театрали и медии. Ще стане дума именно за медиите, защото те имат сериозна „заслуга“ за избухването на „портокала с часовников механизъм“ Александър Морфов.

Скандалът в Народния театър „Иван Вазов“ е факт. Научихме за него първо от сайта „Площад Славейков“. Там последва продължение, разкриха се подробности, прочетохме позицията на режисьора Александър Морфов, както и на други хора, свързани с темата и театъра. Прочетохме и умотворчеството по въпроса на Велислава Кръстева, зам.-директор на театъра и завеждащ „Връзки с обществеността“.

Случаят се определя като скандал, дори нещо по-незначително – ведомствена крамола. Ясно, че не е така. Става дума за нещо голямо и отровно: моделът на задкулисието от десетилетия. Някога за темите, свързани с „пулса на обществото“ в изданията се грижеше отдел „печат“, а над него отговорниците за пропагандата в ЦК на БКП. Още по-отгоре процесът се управляваше от политбюро, понякога с личната намеса на Тодор Живков.

Ако някой си мисли, че в периода на т.нар. „демократичен преход“ нещо се е променило – лъже се. Просто желаещите да контролират медиите и свободното слово се увеличиха. Методите за налагане на контрол обаче са все така брутални.

В полемиката около случващото се в Народния театър досега се пропуска участието на медиите. Режисьорът Александър Морфов не просто е надраскал нещо кофти на една врата, вместо да „даде интервю, например“, както съветват някои „сини каски“, пуснати да тушират напрежението. Хора, г-н Морфов бръкна в раната! В старата гадна рана.

Тези, които са изпратили Велислава Кръстева на висок пост в театъра, не са го направили заради нейните професионални качества, каквито тя сигурно притежава, а като политическо послание. Нейното присъствие крещи: Ние сме силните и ние решаваме.

Всички партии в България, ако са във властта или имат влияние, най-вече в средата на кукловодите, се опитват да контролират различни институции. В театъра, по същият начин както в тайните служби, бизнеса, организираната престъпност, медиите, съдебната система и пр. Медиите са важен инструмент в тои процес. Чрез тях определени кръгове лансират и правят популярни директори на театри, актьори, режисьори, текстописци и пр. Същите хора, станали вече популярни и превърнати дори в „звезди“ дефилират в средствата за информация и социалните мрежи, дават интервюта, коментират и анализират, прокарвайки – понякога хитро, но доста често нескопосано – тезите на своите покровители. В това отношение шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов са без конкуренция. Борисов и ГЕРБ са тяхно вдъхновение, ако не и нещо повече.

Другият начин за нахлуване на политиката на театралната сцена и въобще на територията на културата, е контактът на партиите със собствениците на медии. Човек за такъв контакт в ДПС от години е Велислава Кръстева. Тя се е чувала с „отговорните фактори“ в предпочетените медии и любезно, с приятелски тон е търсила съдействие/услуга за едно или друго. Съответните „отговорни фактори“ са наясно, какво означава да приемеш или да отхвърлиш такава “молба“. Ден след ден, месец след месец, година след година. Ако нещо излезе от контрол, следва: „Ало, Гешев, тук една медия… предварително благодаря!“ Видяхме какво се случи в БНР преди време. В БНТ понякога е още по-очебийно. Не правят изключение и доста други медии.

Много бих искал да видя и чуя някой да скочи и да ме обори или обвини в лъжа и манипулации. Всъщност може и да се случи – медиите, превърнати в бели мишки от метода „Кръстева“ ще го направят веднага, ако им натиснат копчето. Затова искам да припомня какво написа преди време Недялко Недялков в една публична свада между него и издателя на „Труд“ Петьо Блъсков: „Истината добре я знаем и аз, и ти. Ако искаш, можем да дискутираме и по въпроса кой е Калоян Стоев (анализаторът, който громеше съдебната реформа в “Труд“), кой пише „системните анализи“ във вестника ти против зелените, „Протестна мрежа“ и Лозан Панов, кой ти ги праща на флашка и по мейла. Мога да ти посоча и конкретния мейл, от който ти ги пращат. Искаш ли? И защо никой журналист от вестника не се навива да ги подпише с името си… Срам ги е хората, че „Труд“ деградира до пощенска кутия, това е истината, Блъсков„. Твърди го издателят на Пик, който познава тази „кухня“.

Колко медии защитиха Александър Морфов и свалените негови постановки в Народния театър, когато директор беше Мариус Донкин? Броят се на пръстите на едната ръка. Тези, които мълчаха знаеха прекрасно, че Донкин е свързан с ДПС и е кандидат от движението за общински съветник. Но им беше наредено да се правят, че няма такъв сюжет. През 2021 г. Донкин все пак разреши „Хъшове“ да се качи отново на сцената на най-големия театър при доста осакатяващи условия. Морфов отвърна с открито писмо, в което бе ясен:

Кандидатът на ДПС Донкин организира „Общонационално турне в чест на годишнината от смъртта на Иван Вазов и не включи най-емблематичното произведение на Вазов — „Немили недраги“. Може би съветникът на ДПС не знае, че „Хъшове“ е драматизация на повестта „Немили недраги“ или може би неговите партийни съветници са решили, че не е добре за ДПС този спектакъл да съществува в репертоара на Народния театър! Кандидатът за общински съветник на ДПС — Мариус Донкин е ВАШИЯТ ДИРЕКТОР!

Мълчете си и си трайте! Гордейте се!“

На днешния директор Васил Василев не е ли било ясно, че назначението на Велислава Кръстева за зам.-директор, ще отвори тази стара, гноясала рана?

Самата Кръстева не се ли сети? Знаела е, не се съмнявайте, но е била спокойна, че две-три медии ще вдигнат шум, но тези от „клуба на покорените“ ще я защитят. И те го правят. „Че кой е тоя Морфов, бе?! Пияница, хулиган!“ Да прибавят „и пуши“… Освен това е талантлив, мамка му!… Ужас!

Какъв процент от българите могат да отсеят зърното от плявата?

Подценили са Морфов. Подценили са и онази част от населението, които все повече ненавиждат прилагането на сталинови методи в съвременна България. Това ще принуди кръгът „антихъшове“ да извади дежурния коз – етническото асо.

Големият поет и преводач, член на Френската литературна академия „Меларме“ и на международната Академия „Монмартър в Европа“ Кирил Кадийски написа огнен текст, публикуван във Фрог нюз, в който призова Александър Морфов: „Ще се биеш докрай! За да не се оглася сцената с „вай, вай, Дездемона! Вай керата!” Цитираха го само в един-два други сайта – за Кадийски са затворени много медии, защото е свободен човек, а това го прави неудобен…

Ало, Гешев, тук Александър Морфов… предварително благодаря!

Онези в българската Бастилия, са най-агресивни, когато са обхванати от страх. А ги е страх, гаранция.

Следете медиите и ще откриете, че тези, които бранят Кръстева, бранят като матросовци и Путин.

Огнян Стефанов

frognews.bg