Ало, Северна Македония, да не стане като с футбола?!

Гърция официално се оплака в УЕФА, че северномакедонски фенове са развявали Звездата на Вергина, което противоречи на Преспанското споразумение.
“Скопските историчари” са уплашени от възможността да си изядат дипломите
Нека нашите „братовчеди“ да го дават по-кротко по европейските пътища

Някой си Благойче Атанасовски, титулован като “северномакедонски политолог и историк”, се изцепил пред скопското издание “Слободен печат”: “България вече е в матова позиция. Нейните политически елити искаха да получат по-големи отстъпки от нас и насочиха фокуса на българските граждани към този въпрос, а от друга страна те вече са изправени и в бъдеще ще се сблъскат с още по-голям натиск от най-мощните държави-членки на ЕС, но и от американската дипломация и администрация”.

Ето я мечтата на онези край Вардар! България да бъде притисната до стената от своите партньори – и в НАТО и в ЕС. Всичко това става, след като на 22 юни нашата страна преповтори позицията си относно европейската перспектива на Република Северна Македония по време на редовното заседание на Съвета “Общи въпроси” в Люксембург. На него заместник-министър на външните работи Румен Александров потвърди категорично, че становището на Народното събрание от 2019 г. по отношение на РСМ остава в сила. Но е интересна неговата бележка, че нашата страна очаква Скопие да изпълни поетите по-рано този месец на 17 юни ангажименти – отказ от териториални, малцинствени и исторически претенции към България, промяната на надписи, насаждащи омраза към България в РСМ, реабилитиране на жертвите на югославския комунизъм, пострадали заради българското си самосъзнание.

Оппа! Ето нещо, което не видяхме и не прочетохме в официалните комюникета за блиц-посещението на премиера на РСМ Зоран Заев в София на 17 юни. В тях той увърташе, че сме братя със северните македонци, трябва да си помагаме и бла-бла… От всичко прочетено по въпроса нещо ми просветна от коментара на Катерина Блажевска за македонската редакция на Дойче Веле. Цитирани са източници в правителствените среди на България, според които Заев предложил пет варианта за компромисно решение на спора. Единият от тях съдържал варианта да се каже, че българи и македонци говорят на същия език, който обаче международно е признат като два различни езика. В София Заев заявил още, че ако България подкрепи началото на преговорите на РСМ с ЕС, то македонците ще направят необходимите компромиси по оспорваните исторически теми.

Вероятно това предизвиква бурна реакция и у враговете, и у приятелите на Заев в РСМ. Пред Анадолската агенция (!) президентът Стево Пендаровски сравнява “злочестата” участ на своята държава по отношение на приемането в ЕС с тази на Турция. Да не говорим за опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която не пропуска случай да клъвне управляващите.

Много интересна е позицията на “скопските историчари” в сложната ситуация. Уплашени от възможността да трябва да си изядат дипломите, те подхващат истински “смешен плач”. Така величаещата се като академик на МАНУ Катица Кюлафкова изригва в дълъг монолог: “Лозунгът “Македония е българска” е обявен за официалната стратегическа цел на България и е заплаха за мира… Сенките на Злото са надвиснали над Македония и тя мълчи и страда в името на абстракции, фалшиви обещания и заблуди… Македонската агония няма край!…

Не трябва да приемаме никакви преговори за македонската историческа и културна идентичност с България!… Македонската драма ще бъде поражение на цивилизования свят, всъщност доказателство, че западната цивилизация се срива.”

Но Кюлафкова не се ограничава с жалби, а люто кълне управляващите: “Моментът, в който президентът и министър-председателят на Република Северна Македония ще се съгласят на българските крайни и лицемерни искания да разпознаят нашата идентичност като изкуствена от 1945 г., когато приемат, че цялата славяно-македонска културна история е българска, ще се отвори процес на принудително българизиране на македонската идентичност – етническа, културна, историческа, езикова. Македонският език… ще бъде обявен за диалектна норма на българския език, така че ще влезем в ЕС като бивши българи с български език… Откажете ли се от генезиса и историята си, отказали ли сте се и от суверенното право на съществуване. Македонците имат славянски генезис и култура и по никакъв начин не съдържат прабългарски и български елементи!”

Много интересна е и реакцията на Белград в лицето на премиера на Сърбия Ана Бърнабич. Тя представлява страната, където де факто бе отгледан македонизма, а днес е главен проводник на руските интереси на Балканите. Затова още по-странно звучат думите є, с които назидателно поучава Европейския съюз: “Видяхме прецеденти – някои двустранни въпроси, които нямат нищо общо с европейската интеграция на една държава, се оформят като непробиваема стена по пътя към европейската интеграция на друга от съседните ни страни. Това е опасен прецедент и може да се използва от някои други членове на ЕС. Това не е европейска ценност. Аз, като загрижен европеец, вярвам в европейските ценности… Ако ЕС иска да се превърне в такова семейство от нации, в което някои държави-членки ще обуславят други държави, въпреки че са направили всичко, чрез разрешаване на някои двустранни въпроси или квази-двустранни проблеми, тогава това е проблем на ЕС”. Човек да се чуди на този менторски тон – та нали именно Сърбия все някога ще иска да влиза в ЕС.

Както и да е, на този етап е ясно, че България няма да даде зелена светлина при неизпълнените от РСМ условия. На общото събрание на Съвета на Европа в Люксембург представителят на португалското председателство на ЕС Ана Закариаш заключи: “Разбираме трудното политическо положение, в което България и Република Северна Македония се намират днес. Времето все още не е дошло”.

Битката обаче далеч не е приключила. Затова е важна изказаната на 24 юни в Брюксел категорична позиция на президента на Р България Румен Радев, който реално управлява в момента страната. Той заяви, че нашите позиции са непроменени въпреки неимоверния натиск на европейските ни партньори. “Не можем да кажем “да” преди да сме убедени, че нашата съседка няма да гради своята идентичност върху кражбата на българската история”, заяви държавният глава на Р България.

Като пиша тези редове се сещам за футболната драма на РСМ на европейското. Развявайки байраци с вергински звезди и носейки антични шлемове напук на Преспанското споразумение с Гърция, западните ни съседи тръгнаха да покоряват Европата. Но както е казал народът: “Тръгнаха като аслани (лъвове – Н. О.), прибраха се насрани.” В никакъв случай не злорадствам, защото самите ние, българите, не сме цъфнали и вързали във футбола днес. Но все пак нека нашите “братовчеди” да го дават по-кротко по европейските пътища.

Макар да не обичам никак читателските излияния по интернет-форумите, искам да завърша с един пост, който ми направи силно впечатление. Може би, защото съвпада с моята позиция, че по отношение на въпроса за РСМ няма накъде да се отстъпва. Та въпросният форумец споделя емоционално:

“Брaтя гaньoвци! ТOЗИ път пoнe cмe в eдин oкoп, кaтo прeз футбoлнoтo ни лятo 1994. Фaшиcти, кoмуниcти и прoчиe. Oтcтъпим ли, пaдaмe вcички, мaкeтaтa и EC щe ни рaбoтят дo пocлeднaтa ни cпиркa! Aйдe дa cи включим прocлoвутия бългaрcки инaт и дa зaбрaвим зaднaтa cкoрocт, нa първa дa пъплим, aмa зaeднo! Щoтo включим ли нa зaднa и вeчe нямa дa ни ИМA!”

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg