Ампутацията на „Под игото“

„Това е първото и единствено издание на „Под игото“, което ще ви позволи наистина да прочетете и да разберете тази книга!“

Така пише на титулната страница на „превода“ на „Под игото“. Демек – сега е моментът, читателю драги! Туй ти е късметят! Книгата те чака на рафта „Учебни помагала“. „Преводачката“ е Нели Стефанова, вкратце – Н.Ст. Издателството е „Византия“, чиято палитра е леко странна – детски приказки, йога, маски за коса, диети, торти, съвети как да забогатеем, разговорници, помагала (английски идиоми, руски падежи) и т.н. Само съновници липсват.

Прочетох „превода“. От едното любопитство. То се не чете, любезни! Както си четеш Вазова и потъваш в неговия омаен, звънлив и дъхав език, и – о, ужас! Неожидано премеждие! Посред изречението – скоби! В скобите – обяснения, непотребни и несмислени! Уж за просвещение народно! Какво ти просвещение! Сущи словесний башибозук!

То е все едно да вземеш едно цвете, да го стиснеш помежду страниците на една въздебелшка книга, да туриш връз нея да поприседне Коно Крилатия  (от „Чичовци“), дето е тъй телесно деликатен, че мяза на бъчва в гащи, пък после да се дивиш що от цветето не лъха аромат! Ами как да лъха, като си го умъртвил! И с думите е така, любезни!

Г-жа Н.Ст. разправя, че отдала 10 години от драгоценния си живот на тоз изнурителен труд! И поради что, пита се!?

За да „преведе“ на дечицата наши що значат такива „непознати“ думи: мале, тейко, щерка, къщя, вратня, зид, мълния, светлик, лазур, синджир, хрътка, шепна, гълча, гълчава, мълком, сегиз-тогиз, чорбаджия, чучур, чемшир, чардак, стряха, софра, лавица, долап, миндер, фъртуна, виелица, лапавица, жарава, палат, злочест, сълзици, росица, ветрец, пряпорец, бранители, сетнини, апостол, зандан, ятаган, погибел и прочия?

За да „обясни“, че стомната е глинен съд, черешовото топче  – оръдие от черешово дърво (Ах, какво откритие!), дядо Иван – Русия (Ти да видиш!), газената ламбица – нек`ва лампа; че тозчас, завчас и тутакси означава веднага (Беден български език! Три думи за едно и също!), че пазвата е място между гърдите и облеклото, а кандилцето  – малка маслена лампа, която служи за осветление или за църковни ритуали.

И колчем нейде из романа зажуми и затрепка кандилце и захване да хвърля загадъчни сенки, неизменно следва туй безконечно описание. Същото е със стрехите, чардаците, урвите и т.н. Ха чети! Ако пък някоя мома примре от вседушевно вълнение, тя хич не е примряла, ами е стресирана! Обръщението мари (Мари, дъще! Мари, моми!) гложди деликатния слух на г-жата, та е списала следующата препоръка – „в днешно време вместо „мари“ бихме казали „дами, приятелки“. Ех, дами, к`во знайте вий!

В същото време най-внезапно воденицата е станала мелница, беят – кмет, конакът – турско кметство, потурите – шалвари, а пандуринът, тоя прост селски стражар – бодигард. И тъй, на кмета ще казваме „бей“, на кметицата – „беювица“ или „бейка“, а на полицая – „заптие“. Имаме си и жив пример – един пандурин, който отнапреж стана заптие, после бей, а днес – падишах с целия антураж башибозуци.

Когато чорбаджи Марко пита притворно (щото мисли като как да отърве Соколов от кауша), а именно – „Кога ще дойде беят на конака?“, следва „превод“  – „Кога кметът ще пристигне на работното си място?“… Йес!

Когато се появяват башибозуци, за „преводачката“ те са просто турски войници на коне. Толкоз. Мило, любезно и политкоректно. Отпосле (под зловредното влияние на Вазов, очевидно) г-жата е прозряла някои работи и башибозуците вече са жестоки и свирепи.

Обяснението за Св. Седмочисленици е покъртително – „събирателно название на 7 светци, създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата“. И кои са тия седмината, прочее?! Да не би случайно да са светите Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий? Знае ли човек?

Ако ти, неразумний читателю, си мислиш, че Васил Левски е йеродякон Игнатий, то си в дълбоко заблуждение. Дякон е само прозвище, нещо като прякор на Апостола, не духовен сан! А пък „Апостолството е пропаганда и организация на националноосвободителната борба на територията на поробена България“. Как тъй поробена!? Оня ден г-жа „преводачката“ хортуваше за османско присъствие!

Ама що ли придирям, след като император Траян бил Троян и затуй градът Троян носи неговото име (то добре, че не иде от Троянския кон!). Пък древният  Филипи, който е между Драма и Кавала и гдето през 42 г. пр.н.е. Октавиан Август и Марк Антоний сразяват Брут и Касий, не е никакъв Филипи, а Филипополис, сиреч Пловдив! И се чудя аз кой сега е моят роден град – Филипи или Филипополис? Ама то за чудене мегдан няма! Филипи ще да е! Туй си е сензация в историческата наука! В тая грандиозна битка участват общо 200 000 души (36 легиона), а т`ва Плутарх, т`ва Светоний рупат репи и нищо не подозират!

А сега, о, любезни мои, четете и сравнявайте!

„Преводът“, както вече се догадихте, е в курсив:

– „Пийте бре, маскари!“ („Пийте бре, палавници!“)

– „Гочо, иди отвори севлевия (направения от кипарисово дърво) сандък и ми донеси кесията с минцовете (с австрийските златни монети)“

– „Анко Разпопчето се стряпаше (се спъваше) от срам, колчем (когато, щом) срещнеше човек в панталони от черно сукно (в европейски панталони от черен мек вълнен плат)“

– „Ревеш като бурия!“ („Ревеш като тромпет!“)

– „Докторът малко го беше еня“ („На доктора не му пукаше“)

– „Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители (яростни привърженици) на новото умствено движение (на стремежа към образование)“

– „Между другите крясъци чуваше се и дръгливият (грубият, дрезгав) глас на пандурина (въоръжения пазач, бодигард)“

– „Вържи попа да е мирно селото“ („Отстрани лидера и групата ще се разпадне“.

–  „Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана!“ („тук се разпространяват идеи за коренна промяна на империята“)

– „Тъкмо кога наша Лала дигна трапезата и прочия (и така нататък), аз зачух крамолическа пропаганда у вас (аз дочух гръмко говорене, сякаш се карате у вас), бай Марко… Защо беше тая пропаганда (тая караница, викове), рекох си умствено (рекох си наум)…“

– „Булка Цанковица шеташе около гощавката“ („беше заета с приготвянето и сервирането на ястията“)

–  „Косата му, която изхвъркаше, мазна и несресана отзади, изпод кирливия му фес“ („Косата, която се подаваше отзад от мръсната му шапка, мазна и несресана“)

– „Топът се цъфна, а джепането си изхрачи само на няколко разкрача далеч“ („Топът се спука, а взривното вещество изхвърча само на няколко крачки напред“)

– „Подир два часа мъчен вървеж из урвести и диви места“ („След два часа трудно ходене по стръмни места“)

– „Върла отиваше пътеката“ („Трудна за изкачване беше пътеката“)

– „Родолюбивите излияния се спотаиха“ („Хората спряха да правят патриотични изявления“)

– „Огнянов остана самси“ („Огнянов остана сам“)

– „Ламбицата жумеше“ („Малка лампа светеше“)

– „Влажна и зелена усойка, из която къркаше малка баричка“ („Тъмна горичка, из която ромолеше малко поточе“)

– „Никой птичи глас, никое цвъртение“ („Не се чуваха песните на птиците“)

– „Турските потери“ („Групи въоръжени лица, които преследват някого“)

– „Турци, набучени и нащръхнали с оръжия“ („Турци, въоръжени до зъби“)

– „Ордата мръдна пак. Зурните и тъпаните гръмнаха“ („Ордата отново потегли. Турската музика засвири“).

И така – 300 и кусур страници! И 6000 думи, изрази, идиоми, пословици и поговорки  – посечени! Тъй Н.Ст. реновира Вазов. То е като да туриш PVC дограма на възрожденска къща, да плеснеш тапети върху стенописите черковни, да лиснеш асфалт връз калдъръма и да нацвъкаш пл. „Св. Неделя“ с огромни светещи пластмасови гъби!

„Краставо заптие!“, вика Бойчо Огнянов, обладан от езика на омразата. „Обикновен турски полицай“, санкционира го г-жата и смърцафърцва го политкоректно.

„Дядо Иван, дядо Иван!“, вика Мичо Бейзадето. „Русия! Русия!“, превежда г-жата, да не би някой да не знае.

„Руссиян! Руссиян!“, тъй Мунчо нарича Огнянов. „Руснак! Руснак!“, дудне г-жата.

„Ждъ кажа на Руссиана и вас да заколи!“, вика Мунчо. „Ще кажа на руснака и вас да заколи!“, примъква се г-жата.

Утре някой тъй ще ъпгрейдва и реновира „Под игото“, та Бойчо Огнянов ще се окаже избягал пандизчия, руснак, убил двама турски полицаи; Рада – тъпа даскалица, лузърка отсекъде; въстаниците – хейтъри; Мунчо – трол; башибозуците – мнооо яки килъри!; а българите – сган русороби в алкохолно опияние. Героите няма да разговарят – те ще си чатят, няма да бродят по моравата – те ще сърфират. „Пиянството на един народ“ ще се нарича „За вредата от масовия алкохолизъм по време на Възраждането“, а самият роман – или „500 години рахатлък“, или „Под метафората“.

Не се шегувам.

Нищо не идва на празно място.

Помните ли какъв душесмут разтресе елитарния паноптикум, когато българите избраха „Под игото“ за свой любим роман? Каква блъвня блъвнаха пренаскърбените и озлочестени елитарници!

„Посредствен роман без литературни качества“; „най-тъпата, най-елементарната, най-примитивната, отвратителна българска книга“, „неповторим боклук“, „доктринерен и банален“, „тотален провал“, „патриотарско клише“, „националистически идиом“, „предизвиква антагонистични настроения“, „възбужда етническа омраза“; роман, който – внимание! – „е прекалено български, архаично български, овехтял, спарен, неразбираем за децата ни, написан на един мъртъв език“…

И присъда произнесоха: „Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга“…

30 години продължава тая война срещу „Под игото“, срещу Вазов, срещу Възраждането, срещу Освобождението и срещу българската история изобщо! Ято мудрословеснейши патки – социолози, политолози, антрополози, философи, литератори, журналисти, историци Божем – поучават българския народ, туй „създание жалко, примитивно и стереотипизирано“, че турското робството е „500-годишен рахатлък“, „наивна приказка“, „метафора“, че Априлското въстание е „селска свада“, Баташкото клане – „мит“, че Русия не е освободител, а поробител, че Освобождението е робство, а робството – свобода; че тъпият народ се е вкопчил в „Под игото“, щото си обича робството, поради своето „мозъчно слабоумие, цивилизационна недоразвитост, предразсъдъчно съзнание и естетска недостатъчност“!

Обаче тоя народ, тоя „зомбиран мазохистичен роб“, помни. „Паметта е пагубна!“, изсъска една  дама. „На децата Вазов не им трябва! Стига им да знаят английски и компютри!“, постанови мастит обитател на елитарния кьошк.

И г-жа Н.Ст. мисли тъй, щото децата били говорели на английски. Ако туй е големият зор, първото издание на „Под игото“ е на английски, не на български – романът е публикуван в Лондон през 1893 г. от могъщото издателство Heinemann’s International Library. Преводач – проф. Уилям Морфил, автор на първата българска граматика на английски и преподавател по български и руски в Оксфорд. В граматиката проф. Морфил включва откъси от „Под игото“, стихотворението на Вазов „Де е България?“, Български народни песни на братя Миладинови, спомените на Ив. Е. Гешов за турските зандани… В тая граматика вилнеят еничари и башибозуци, там са Бойчо и Рада, хайдутите и въстаниците, и Русия е там… Тъй студентите в Оксфорд учат български език, българска литература и българска история… Да не се отклонявам.

Г-жа „преводачката“ е над тия неща. Надскочила е тя своите вещи наставници, тия вечни кириакстефчовци, тия мазни слуги на Империята (все едно коя), тия сладкогласни възпевачи на чуждия интерес (все едно чий), които вменяват на българския народ собственото си лакейство, ненавиждат неговия неистов порив към свобода и познание, и се отвращават от душата българска, архаична им се види някак, вехта, спарена, мъртва!

Г-жата знае, че нейното деяние е кощунствено. Каза го по БНТ тъй сопнато и троснато, та си представих хаджи Ровоама. Знае г-жата, че светотатства. Обаче си има мисия. Спасителна. Народ ще спасява. И залага своето красно име. Като предателя Рачко Пръдлето, дето „за едната чест живее и за едното красно име“.

И как изглежда тая спасителна мисия? Ето как:

„Трябва ли да се отреже част, за да се запази цялото? Трябва ли да се отреже крайник, за да се запази живота на човека? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст („Под игото“ – б.а.), за да може информацията от него да стигне до днешните и идните поколения? Нашият отговор е „Да“.“ (БНТ, сутрешен блок, 5.12.2019)

Това е то, любезни братя и сестри! „Под игото“ е гангренясал крак, който, бидейки сакрален, е още по-зловреден, защото трови и застрашава живота на народа телом и духом, поради което трябва да бъде безмилостно и немедленно ампутиран! В името на днешните и бъдни поколения!

Какво е това? Профанация? Фалшификат? Покушение? Не! Ампутация! На словото, на историята, на паметта. За да бъдем безпаметни, безисторични, безсъзнателни, безсловесни, бездуховни. Неодушевени политкоректни твари, един генно модифициран евроатлантически добитък, че да ни водят и карат.

За това става дума.

П.С. Тръпки ме побиват при мисълта, че госпожа Н.Ст. ще тръгне да превежда и „Чичовци“… 

автор: Велислава Дърева

https://duma.bg/

loading...